О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
С. 22.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3231 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Научно приложен център по военна епидемиология и хигиена /Н./ към Военно медицинска академия [населено място], представляван от началника Г., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 518 от 11.04.2016г. по в.гр.д. № 483 по описа за 2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 245 от 22.01.2016г. по гр.д.№ 8925/2015г. на Пловдивски районен съд като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени разноски.
Като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът поставя следните два въпроса: 1. Ползва ли работникът предварителна закрила при уволнение в случаите, когато е представил на работодателя медицинска документация – експертно решение с изтекъл срок и писмо на ТЕЛК за насрочена дата за явяване на преглед,след датата на уволнението? и 2. Налице ли са предпоставките на чл.333 ал.1 т.3 КТ в случаите, в които работодателят разполага с данни за здравословното състояние на работника за период, предшестващ датата на уволнението и с медицинска документация с изтекъл срок?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък, в размер на 1 100лв., реалното извършване на които удостоверява с представен договор от 17.06.2016г. за правна защита и съдействие.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Ищецът е заемал длъжността „Лекар, микробиология” в отделение „Превантивна медицина” П. към Н. – ВМА. Със заповед № 112 от 1.07.2015г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ.
Ищецът е оспорил уволнението с твърдението за противоречие с чл.333 от КТ, тъй като пред вид заболяванията му, установени с ЕР та ТЕЛК – исхемична болест на сърцето и захарен диабет, във връзка с които е с призната трайно намалена работоспособност, се ползва с предварителна закрила при уволнение. Било му е връчено на 24.06.2015г. искане за представена на информация за заболявания и в предоставения му срок, ищецът е заявил заболяванията си и е представил доказателства за тях –епикриза от 7.02.2012г., установяваща 77% степен на увреждане за срок от 3 години с диагноза „инсулинозависим захарен диабет” и покана от ТЕЛК за явяване на освидетелстване на 13.07.2015г. Другият му довод е за незаконосъобразен подбор.
При тези безспорни факти, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на работодателя, че работникът не се ползва от закрила, тъй като срокът на представеното експертно решение бел изтекъл към датата на уволнението, а представеното пожизнено такова от 13.07.2015г. е с дата след уволнението от 1.07.2015г. Счел е, че работодателят преждевременно, по време на висящност на въпроса за наличие на условията по чл.333 КТ, е уволнил работника, без да вземе пред вид представените доказателства, установяващи наличие на очевидно тежко състояние при наличие на нелечимо заболяване.
При тези данни, поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост. Решаващият извод на съда, предопределил изхода от спора, не е свързан с поставените във въпросите обстоятелства – стари данни за здравословното състояние на работника и несъотносима медицинска документация с изтекъл срок. В тази връзка отговорът на поставените въпроси, биха били ирелевантни, тъй като не са свързани с изложените факти по спора. По въпроса за характера и предпоставките на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ, е налице трайно установена съдебна практика, която въззивният съд е съобразил. Съгласно същата /напр. реш.№ 61 от 2.04.2015г. по гр.д.№ 4165/2014г. на ІІІ г.о., № 162 от 13.07.2016г. по гр.д. № 67/2016г.на ІV г.о., № 66 от 12.02.2014г. по гр.д. № 5417/2013г.на ІV г.о./ за прилагане на посочената закрила е достатъчно – към момента на връчване на заповедта за уволнение – работникът обективно да е страдал от заболяване по Наредба №5/1987г., независимо дали работодателят е знаел за това, освен ако работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна предварителна информация, че не страда от заболяване по Наредбата. В случаите /какъвто е настоящия/, когато работникът – в предоставения му от работодателя срок – изрично, ясно и точно е заявил, че страда от заболяване /без значение дали е представил доказателства за това, а още повече когато изрично е заявил, че предстои актуализация на вече издадените документи/ – за работодателя, за да спази закона, не е съществувала друга възможност освен да поиска и получи предварително разрешение, преди да пристъпи към уволнение на избраното от него основание по чл.328 ал.1 т.2 КТ.
С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 518 от 11.04.2016г. по в.гр.д. № 483 по описа за 2016г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Научно приложен център по военна епидемиология и хигиена /Н./ към Военно медицинска академия [населено място], представляван от началника Г. ЕИК 1290002730147 с адрес: [населено място] 1606 район „Т.”, [улица] да заплати на Б. Г. Л. ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място] [улица] сумата от 1 100лв. /хиляда и сто лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.