Определение №874 от 24.11.2015 по търг. дело №574/574 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
Гр.София, 24.11.2015 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 574 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1950/17.11.14г., постановено по гр.д.№ 2492/14г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2536/18.06.14г. по гр.д.№ 20466/13г. на Пловдивския районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 17730.74 лв. за допълнително начислена без основание електрическа енергия за периода 22.05.09г. – 19.08.09г., ведно със законната лихва от 13.12.13г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че заплатената сума от дружеството – потребител на електрическа енергия е получена от ответника по иска (настоящ касатор) без основание, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за връщането й съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД. Изложени са съображения, че исковите суми по две издадени на 26.10.09г. от електроснабдителното предприятие фактури произтичат от извършена корекция на сметката за електрическа енергия за периода от 22.05.09г. до 19.08.09г. на основание чл.54 от Общите условия на договора, която клауза е нищожна. Решаваният състав е аргументирал извода си, позовавайки се на практиката на ВКС относно липсата на законова опора електроснабдителното дружество да извършва корекция на сметките на потребителите за минал период, а също и при констатирано неточно отчитане на доставена електрическа енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия. Прието е, че в случая не е установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и причинна връзка между виновно поведение на потребителя и неточно отчитане на доставеното количеството електрическа енергия.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроса: „Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от този клиент електрическа енергия след измененията на Закона за енергетиката, направени със ЗИД на ЗК в ДВ бр.54/12г.?”.
По поставения от касатора правен въпрос е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. С решение № 111/17.07.15г. по т.д.№ 1650/14г. на І т.о. касационното обжалване е допуснато по аналогичен правен въпрос и даденият отговор е, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. С оглед на отговора на поставения правен въпрос в решението по същество е прието, че новата законодателна уредба не намира приложение в отношенията между страните по спора, тъй като направената корекция е на сметки за период преди влизане в сила на законодателната промяна. В конкретния случай не само са коригирани сметки за период преди изменението на закона, но и самата корекцията е извършена преди този момент. По въпроса за възможността да се извършва корекция на сметки за доставена електрическа енергия и неравноправния характер на клаузите в общите условия на договорите, както и за предпоставките за извършване на такава корекция преди изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12г. са постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК: решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009г. на ІІ т.о, решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ІІ т.о. и решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., решение № 177/12.12.2011г. по т. д.№1008/2010г. на ІІ т.о., решение № 159/30.09.2013г. по т.д.№ 773/12г. на ІІ т.о., решение № 12/06.03.12г. по т.д.№ 119/12г. на І т.о. и решение № 38/15.05.14г. по т.д.№ 5/13г. на І т.о. Съставът на І т.о. на ВКС споделя изцяло практиката на ВКС, като намира, че обжалваното въззивно решение съответства на тази практика, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноски за производството по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 2000 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.01.15г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1950/17.11.14г., постановено по гр.д.№ 2492/14г. от Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], к.к. „Слънчев бряг”, кафе”К.” сумата от 2000 лв. (Две хиляди лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top