О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
София, 07.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на шести юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 712 по описа за 2014 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. П. Д. против решение № 613 от 21.11.13г.,постановено по в.гр.дело № 947/13г.на Плевенския окръжен съд.С него е отменено решение № 1148 от 28.06.13г.по гр.дело № 2226/13г.на Плевенския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна против Д. „ОДПО”гр…. при ЦУ на … иск с правно основание чл.439 ал.2 ГПК,че Борислав Д. не дължи сумата 10 160 лв,съставляваща присъдени разноски по адм.дело № 20064100700189/2006г.и адм.дело № 4304/2005г.по описа на ОС-В.Т.,въз основа на които е образувано изп.дело № 20134430430048 по описа на ДСИ при Плевенския РС.
С определение № 169 от 14.05.14г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС на основание чл.292 ГПК е спрял производството по делото,като е взел предвид,че по разрешен от въззивния съд въпрос относно началния момент,от който започва тече погасителна давност на вземането,когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, е образувано за разглеждане ТД № 2/2013г.на ОСГТК на ВКС – т.10.
След постановяване на ТР № 2/2013г.от 26.06.15г.на ОСГТК на ВКС производството по делото следва да бъде възобновено.
Върховният касационен съд,като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
За да приеме,че предявеният отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК е неоснователен,въззивният съд е изложил съображения,че вземането на взискателя не е погасено по давност.Последното изпълнително действие преди прекратяване на изп.дело № 20134430430048 е поискано от взискателя на 18.08.08г. Прекратяването по силата на закона/чл.433 ал.1 т.8 ГПК/ е настъпило на 18.08.10г.От прекратяването е започнал да тече нов давностен срок по чл.110 ЗЗД,като преди изтичането му на 4.03.13г. е образувано ново изп.дело № 48/13г. Ето защо е направен извод,че вземането на взискателя съществува.
В изложението към касационната жалба,като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,без да е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и който да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.В самото изложение се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата Т… на ….- [населено място] моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Доколкото от въззивния съд е разрешен въпросът за началния момент,от който започва тече новата погасителна давност на вземането в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК,правните изводи в обжалваното решение са в съответствие с ТР № 2/2013г.от 26.06.15гна ОСГТК на ВКС.В т.10 е прието,че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
На основание чл.78 ал.8 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 625.50 лв, определено по чл.9 ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.дело № 712/14г.по описа на ІV г.о.на ВКС .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 613 от 21.11.13г.по гр.дело № 947/13г.на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. П. Д. да заплати на ТД на Н.-В. Т. сумата 625.50 лв /шестстотин дведесет и пет лвв и петдесет ст/юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.