5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
С., 08.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 929/2010 година
Производството е по 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба [фирма], [населено място] против въззивно определение на Ловешкия окръжен съд № 595/30.09.2010 год., по ч.гр.д.№ 420/2010 год., с което е потвърдено разпореждане № 3497/ 27.07.2010 год., по ч.гр.д.№ 1371/ 2010 год. на Ловешкия районен съд за отхвърляне заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С. П. Г. от [населено място] за вземане в размер на 5 515.92 лв., произхождащо от договор за кредитна карта.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и произнасяне на касационната инстанция по същество на заявеното искане.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърдението на частния жалбоподател е, че по значимите за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право, свързани с параметрите и предмета на осъществяваната от съда проверка относно редовността от външна страна на извлечението от счетоводните книги в хипотезата на чл. 417, т.2 ГПК, със задължителните реквизити на извлечението от сметка и кога от съдържанието на документа по чл.417, т.2 ГПК може да се направи извод, че същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и дали за установяване предсрочната изискуемост на кредита е необходимо представяне и на други документи, или самото извлечение от счетоводните книги на Банката е основно годно доказателство за изискуемостта на заявеното вземане, съществува противоречие в практиката на съдилищата.
Като израз на визираното несъответствие в съдебната практика са посочени определения на ВКС : № 236/11.05.2010 год., по ч.гр.д.№ 238/ 2010 год. на ІІІ г.о.; № 504/ 05.07. 2010 год., по ч.т.д.№ 238/ 2010 год. на ІІ-ро т.о.; №264/07.05.2009 год., по ч.т.д.№ 210/2009 год.; № 46/ 14. 01. 2009 год., по ч.т.д.№ 535/2009 год. на І т.о.; № 174/16.02.2010 год., по ч.т.д.№ 18/2010 год.; както и определения на Карловския районен съд, на Ловешкия окръжен съд, на Видинския окръжен съд и на Софийски градски съд, които са без данни да са влезли в сила.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърден отказа на първоинстанционния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение на осн. чл.417, т.2 ГПК, Ловешкият окръжен съд е възприел за основани на закона и доказателствения материал по делото изградените от същия фактически и правни изводи, че приложеното извлечение от кредитната сметка на длъжника, като картодържател на кредитна карта „ЕUROLINE”, не удостоверява подлежащо на предсрочно изпълнение вземане на Банката- кредитор, в качеството и на кредитодател.
Изложени са съображения, че макар и приложените към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист документи, с оглед съдържащите се в тях задължителни реквизити, да са редовни от външна страна, то доколкото в същите липсват конкретни данни за всички настъпили в хронологичен ред обстоятелства, касаещи движението по сметката на длъжника, вкл. размера на кредитния лимит, както и отправено до последния уведомление за прекратяване на облигационната връзка между страните и обявяване предсрочната изискуемост на цялото вземане по кредита, въз основа на тях не би могло да се извърши преценка относно наличието или не на материално – правните предпоставки за предсрочната изискуемост на остатъка от предоставения кредит, което само по себе си изключва да са осъществени елементите от фактическия състав на чл.417, т.2 ГПК, позволяващ защита на накърненото субективно право на кредитора по облекчен процесуален ред.
Следователно решаващите мотиви на Л., съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че по отношение на поставените от жалбоподателя въпроси на процесуалното право, свързани с обхвата на дължимата от съда проверка на редовността на документа, посочен като основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, както и относно задължителните реквизити на извлечението от счетоводните сметки касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар и същите несъмнено да са важни процесуалноправни въпроси, те не са обусловили отказа за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Останалите формулирани от частни касатор въпроси, обусловили приетата от въззивния съд неоснователност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК, се явяват значими по см. на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на същите не е осъществено визираното селективно основание.
С постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС,ТК : № 58/ 2009 год., по т.д.№ 584/ 2008 год. на І т.о. и № 92 от 16.06.2009 год., по т. д. № 467/2008 год. на ІІ-ро т.о., по задължителен за съдилищата в страната начин е преодоляно съществуващото до момента в съдебната практика противоречие относно условията на предсрочната изискуемост на предоставен банков кредит, уговорена със сключения между страните договор, като е прието, че независимо от договорните клаузи, тя не настъпва автоматично с неплащане на съответните вноски от страна на длъжника, а едва с упражняване правомощието на Банката- кредитор чрез изявление по см. на чл.60, ал.2 ЗКИ да направи кредита предсрочно изискуем.
Затова, като е приел че в заповедното производство, при представено извлечение от счетоводна сметка, съдът следва да провери както редовността на документа от външна страна,така и дали същият удостоверява ликвидността и изискуемостта на вземането на кредитора- заявител Ловешкият окръжен съд не възприел разрешение на поставените от касатора правни въпроси в отклонение от съдебната практика, което да обуслови наличие на противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че при съществуваща задължителна съдебна практика по относимата правна норма, противоречие в практиката на съдилищата във вр. с приложението и обективно не би могло да съществува, поради което и въобще не следва да бъде обсъждано.
Що се касае до цитираните от частния касатор съдебни актове, като израз на твърдяното противоречие в съдебната практика, то при отсъствие на категорични данни на постановените извън определенията на ВКС, да са влезли в сила, същите не се включват в създадената от съдилищата съдебна практика и не подлежат на съпоставка – арг. от т.3 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Част от останалите цитирани определения на отделни състави на ВКС са неотносими към разрешените с обжалвания съдебен акт правни въпроси, попадащи в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
С определение № 264/07.05.2009 год., по ч.т.д.№ 210/2009 год. състав на І-во т.о. на ВКС се е произнесъл за обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл.417, т.2 ГПК, който въпрос, по съображения, че не е обусловил решаващите правни изводи на Л., не е възприет от настоящия съдебен състав за значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК, поради което различният краен резултат на делата не обосновава противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
С определение № 236/11.05.2010 год., по ч.гр.д.№ 238/2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса за обжалваемостта на определението, с което не е уважено искането по чл.415, ал.2 ГПК за обезсилване на издадените в полза на заявителя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за предпоставките, при които изпълнението се спира на осн. чл.420, ал.2 ГПК. Доколкото тези въпроси въобще не са били предмет на обсъждане в обжалвания въззивен съдебен акт, то отсъства изискуемото се от чл.280, ал.1, т.2 ГПК сходство в разглежданите хипотези.
Неотносимо към поставените от частния жалбоподател правни въпроси е и определение № 504/05.07.2010 год., по ч.т.д.№ 238/2010 год. на второ т.о. на ВКС, с което касационната инстанция се е произнесла относно характера и обжалваемостта на съдебните актове, постановени от въззивния съд в производството по чл.423, ал.1 ГПК, каквото не е образуваното пред Л..
Същото се отнася и за определение № 349/27.04.2010 год., по ч.т.д.№ 238/2010 год. на І т.о. на ВКС, с което касационната инстанция се е произнесла по въпроса за началния момент на преклузивния срок по чл.423, ал.1 ГПК, какъвто не е бил предмет на делото на Л., по което е постановено обжалваното въззивно определение.
Възприетото с определение № 46/14.01.2009 год., по ч.т.д.№ 535/2009 год. на І т.о. на ВКС разрешение, според което в хипотезата на чл.417, т.2 ГПК трябва да има категорична яснота в представения от банката документ относно изискуемостта на заявеното от кредитора вземане – задължително условия за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.418, ал.2 ГПК е в пълно съгласие със застъпеното в обжалвания съдебен акт становище на въззивния съд, поради което твърдяното противоречие отново не е доказано.
Или в обобщение следва да се посочи, че последователно в практиката си по приложението на чл.418, ал.2 ГПК, във вр. с чл.417, т.2 ГПК, с която въззивното определение, предмет на предприетото касационно обжалване е изцяло съобразено, ВКС е поддържал разбирането, че липсата на достатъчно данни в извлечението от счетоводните книги или другите писмени доказателства по делото за предсрочната изискуемост на конкретния кредит, възпрепятства преценката на съда да установи дали е настъпило условието по договора за снабдяване на Банката със заповед за изпълнение, поради което само това основание е достатъчно, за да се откаже обективираното в заявлението на кредитора искане в тази насока.
Водим от изложените съображения настоящият състав на второ отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Ловешкия окръжен съд № 595/30.09.2010 год., по ч.гр.д.№ 420/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: