О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
София, 09.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 162/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. И. М. и Ф. Г. М. чрез техния пълномощник адв. М. Н. против решение № ІІ- 78 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 1571/2010 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са наведени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи преценката на доказателствата по делото, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и по въпроса в кои случаи одържавеният или отнет без основание недвижим имот не подлежи на възстановяване поради това, че не съществува реално до размера и във вида, в който е бил отчужден. По втория въпрос поддържат, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с постановките на ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/ 95 г. на ОСГК на ВС.
Подадени са молби от Е. Г. М. и Ж. М. Г., с които заявяват, че се присъединяват към подадената касационна жалба.
Ответникът по касация [община] в писмен отговор изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество- че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 662 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 3052/07 г. на Бургаския районен съд в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от Ц. И. М., Е. Г. М., Ф. Г. М. и Ж. Г. М. против [община] искове с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на следните недвижими имоти: 2 200 кв.м, представляващи части от б. имот пл.№ 249 по КП на [населено място] от 1930 г., понастоящем представляващ ПИ с идентификатор 07079.601.118 по Кадастралната карта на [населено място], която част е защрихована със зелен пунктир по приложената по делото скица № 11 от 14.01.2008 г., както и на 365 кв.м реална част от имот, целият с площ 3 000 кв.м., представляващ б.имот пл.№ 20 по КП на [населено място] от 1948 г., понастоящем попадащи в ПИ с идентификатор 07079.620.20 по Кадастралната карта на [населено място], очертани с зелен цвят на скицата към допълнителното заключение на в.л. М. Г. от 21.04.2008 г.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници на Ф. М. А., поч. през 1959 г. и на неговата съпруга – А. / Я./ П. М., поч. през
1976 г. Ф. М. е бил собственик на нива с площ 3 дка в землището на [населено място], м.”Писман байлар”, закупена от него с нотариален акт № 54/ 1934 г. През 1949 г. същият е бил приет за член на ТКЗС. С помощта на съдебно- техническа експертиза е установено, че този имот е идентичен с имот пл.№ 20 по кадастралния план на [населено място] от 1948 г. През 1949 г. от Ф. М. са били отчуждени 610 кв.м от този имот за изграждане на спортен стадион/ колодрум/, като е било изплатено дължимото обезщетение. Впоследствие, по негова молба от 10.08.1958 г., са били отчуждени и оценени за улица и работническо селище още общо 2 424 кв.м, като е наредено определеното обезщетение да бъде преведено на Г.- Б. за погасяване на данъчно задължение на съпругата на собственика- Язми М., в същия размер. Установено е, че към настоящия момент имотът се намира в ж.к “Братя М.”, като върху него са изградени жилищен блок и паркинг. Извън прилежащата към блока площ остават 400 кв.м, от които 35 кв.м. за заети от асфалтовите платна на улица и паркинг, а останалата част представлява оформена с бордюри тревна площ в междублоковото пространство.
По делото е установено, че с нотариален акт № 98/37 г. Я. Ф. М. е закупила едно американско лозе с площ 15.9 дка по нотариален акт, а според официално общинско измерване – от 17.5 дка, находящо се в землището на [населено място]. По кадастралния и регулационен план на селото от 1930 г. този имот е бил заснет с пл.№ 249, записан на името на Язми М., и за него са били отредени парцели №№ . в кв. 60. Въззивният съд е приел, че тези парцели са били отчуждени в периода 1964-1970 г. на основание чл. 55а ЗПИНМ за изграждане на ж.к ”И.”, като при отчуждаването за собственици са посочени други физически лица, чиито имена съвпадат с тези на лицата, на които Я. М. е продавала през 1962 г. идеални части от собствения си имот и вписани като собственици в представения по делото Стопански регистър на дворищата и парцелите в кв. 60 на ж.к.”И. Вещото лице от назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установило, че по сега действащия подробен план на[жк]б. имот пл.№ 249 попада в УПИ І, отреден за детски ясли и детска градина и в УПИ ІІ, отреден за жилищно и обществено строителство. Част от него с площ 2 200 кв.м не е засегната от извършеното строителство и не представлява прилежаща площ към него.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че ищците не се легитимират като собственици на недвижимите имоти, предмет на иска за ревандикация. На първо място е посочил, че към момента на закупуването им от наследодателите на ищците двата имота за имали статут на земеделска земя и доколкото не се установява този статут да е бил променен към момента на образуване на ТКЗС, са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Двата имота са били заявени за възстановяване по реда на този закон, като процедурата е приключила с окончателно решение за обезщетяване на собствениците със земеделска земя, поради което те не могат да претендират собствеността на друго реституционно основание. Независимо от това е обсъдил и предпоставките за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, на която са се позовали ищците и е приел, че и на това основание ищците не се легитимират като собственици. По отношение на частта от 2 200 кв.м от б. имот пл.№ 249 е посочил, че ищците не са доказали, че след извършените от тяхната наследодателка Язми М. разпоредителни сделки с части от този имот, последната е запазила собствеността си върху именно върху процесната реална част. По отношение на б. имот пл.№ 20 е приел, че същият е бил отчужден по предвидения за това ред, поради което не попада в приложното поле на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ. Посочил е също, че твърдяният от ищците реституционен ефект по отношение и на двата имота не е настъпил, тъй като, макар и незастроени, те представляват част от реализираното върху тях комплексно мероприятие – жилищно и обществено строителство, поради което имотите на съществуват реално до размерите и във вида, в който са отнети.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, касаещ задължението на съда да обсъди всички представени по делото доказателства. При разглеждане на делото въззивният съд не е процедирал в противоречие с константната практика на ВКС по този въпрос. Видно от мотивите на обжалваното въззивно решение, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, относими към изясняване на регулационния и вещноправния статут на процесните имоти към момента на придобиването им от наследодателите на страните и с оглед на извършените в течение на времето промени. В резултат на този анализ е направил извод, че закупената през 1934 г. от Ф. М. А. нива от 3 дка в м. ”П.”, е идентична с имот пл.№ 20 по КП на [населено място] от 1948 г., както и че този имот е бил отчужден изцяло по предвидения в ППЗПИНМ ред и че за него наследодателят им е бил надлежно обезщетен, поради което не е налице хипотезата на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ. По отношение на закупения от Я. М. недвижим имот с площ 17.5 дка е приел за установено, че е идентичен с имот пл.№ 249 по КП от 1930 г., за който са били отредени пет самостоятелни парцела, отчуждени през 1964 -1970 г. от други физически лица, посочени като собственици в Стопанския регистър на имотите в кв. 60 по плана на[жк]. Обсъдени са и представените по делото нотариални актове, установяващи придобиването на право на собственост от тези лица в периода 1957-1962 г., т.е. преди отчуждаването на парцелите, върху идеални и реални части от б. имот пл.№ 249 по договор за продажба, сключен с Язми М. или по замяна от Т. комисия срещу техен недвижим имот, включен в блок на ТКЗС. В обобщение е прието, че при тези доказателства не може да се направи извод, че реалната част от 2 200 кв.м, предмет на иска за ревандикация, е отнета без основание от наследодателката на ищците, тъй като не е установено, че тя е запазила собствеността си конкретно върху тази част. Правилността на преценката на тези доказателства не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпроса в кои случаи одържавеният или отнет без основание недвижим не подлежи на възстановяване поради това, че не съществува реално до размера и във вида, в който е бил отнет. В случая този въпрос няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като съществуването на имотите реално до размерите, в които са отчуждени, е само една от предпоставките за реституция по ЗВСОНИ. Останалите предпоставки са: имотите да са били отчуждени по някой от законите, изчерпателно посочени в чл. 1, ал.1 или чл. 2, ал.1 от този закон, или да са били отнети без законово основание или отчуждени не по установения ред/ чл. 2, ал.2/, към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ и собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. При положение, че по делото не е установено процесните имоти да са били отнети по начините, посочени в чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, а напротив – данните сочат на отчуждаване по реда на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, разрешаването на поставения правен въпрос от ВКС не е от естество да промени изхода на спора.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ- 78 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 1571/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: