Определение №874 от по гр. дело №632/632 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                          № 874
 
              София, 18.08.2009 год.
 
                                          В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
 
       Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
              Членове: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                                   ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
 
            като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№632 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1139 от 07.11.08г. по гр.д. №1006/08г. състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение №534 от 19.02.08г. по гр.д. №726/07г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот в с. Г., община Д., а именно- 5267/6267 ид.части от поземлен имот №1117, заедно с построената в него къща с площ от 76кв.м.
Въззивният съд е приел, че К. С. К. е бил собственик на имот в с. Г., с площ от около 10 дка според едни свидетели, а според други – над 6 дка. Този имот бил разделен между двамата му сина – С. и П. , първият от които е ищец по предявения установителен иск, а вторият – дядо на ответника. С. владял мястото около старата къща на баща си, която съборил и си построил друга в центъра на селото, а П. построил нова къща в мястото на баща си и живял в нея поне 20 г. преди да се пренесе в къщата на своя син, където починал. В къщата на П. живял и ответникът в ранното си детство. Обстоятелството, че ищецът е отглеждал през 1994г. прасета в своята част от имота не означава, че той е владял и частта на брат си П. и че я е придобил по давност. За спорната идеална част от общия имот ответникът се снабдил с констативен нотариален акт №39/2006г. Поради липса на доказателства, че ищецът С е владял частта на брат си П. с намерение за своене за период от 10г., въззивният съд е приел, че предявеният от него иск за собственост е неоснователен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца С. К. В нея се поддържа оплакване за неправилна преценка на свидетелските показания във връзка с упражняваното давностно владение върху имота. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без да се излагат мотиви защо разглеждането на конкретния правен спор от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът в производството К. К. К. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице в случаите, при които въззивният съд се е произнесъл по въпрос, обуславящ изхода на делото, който е значим от гледна точка на развитието на правото – било защото е по приложението на правна норма, която е нова и по нея няма формирана съдебна практика, било защото установената практика се нуждае от промяна или пък спецификата на конкретния случай налага разискването на въпроси, които не са били предмет на съдебна практика. Настоящият случай не е такъв. Спорът по делото е за придобиване по давност на сънаследствен недвижим имот. Тези спорове са сравнително чести и по тях има формирана съдебната практика. В нея е изяснено, че общият имот може да бъде придобит по давност от един наследник, ако той установи върху имота владение само за себе си и това негово намерение стане достояние на другите наследници. Въззивният съд се е съобразил с тази практика, като е преценявал свидетелските показания от тази гледна точка. Изложил е мотиви защо се доверява на показанията на едни свидетели и игнорира показанията на други, в съответствие с изискването на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и съдебната практика по този текст. Разглеждането на конкретното дело от ВКС няма да внесе нищо ново в съдебната практика по тези спорове, ето защо не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1139 от 07.11.08г.
по гр.д. №1006/08г. състав на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top