О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 874
София, 5.08. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети август, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 88 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Н. Д. от гр. Т., Плевенска област, приподписана от пълномощника му адв. А от АК- П. , против решение № 42 от 02.02.2009 г., постановено по в.гр.д. № 722/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 9* от 16.07.2008 г. по гр.д. № 3544/2007 г. на Плевенския районен съд, е уважен предявеният от „С” Е. гр. П., представлявано от управителя Й. Ц. С. против С. Н. Д., иск с правно основание, чл. 50, вр. с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата 2410 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от животно-крава, собственост на ответника, като за разликата до пълния предявен размер от 2730 лв. искът е отхвърлен, в която част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че в обжалваното решение, с което е уважен предявения срещу него иск за непозволено увреждане, въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос – основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба „С” Е. , представлявано от управителя Й. Ц. С. , не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и за допускане или не на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл. 50 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск, с правно основание чл. 50, вр. с чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника-касатор по чл. 50, вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се стойността на повредено МПС в размер на 2 410 лв., причинени от животно – крава, собственост на ответника Д.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая касаторът не е формулирал такъв въпрос, а направеното от него изложение съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, последваща проверка относно това дали същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не може да бъде извършена. Отделен остава въпросът, че касаторът само се е позовал на основанието визирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 50 ЗЗД, е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена практика на ВКС.
Твърдения, които касаят евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 42 от 02.02.2009 г., постановено по в.гр.д. № 722/2008 г. на Плевенския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 6658/30.10.2009 г. на С. Н. Д. от гр. Т., Плевенска област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: