О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 847
София,04.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 892/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Б. С. срещу решение от 26.02.2009 г. по гр. д. № 847/2008 г. на СОС, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 224/07 г. на Самоковски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора и П. Д. като наследници на И. М. С. , иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото им на възстановяване на земеделска земя – ливада с площ от 2.5 дка в м. “Я” в землището на с. Б.. Поддържа се довод за необоснованост на извода за неосноватеност на иска. В изложението към жалбата е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване с твърдението, че въпросът за доказване на правото на собственост върху земеделски земи в производство по чл. 11, ал. 2 ЗДПЗЗ се решава противоречиво от съдилищата.
За да отхвърли иска съдът е приел, че ищците не са се позовали на писмени доказателства от посочените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Твърдението, че имотът е придобит на основание наследяване и делба от наследодателя М не е подкрепено с писмени доказателства. От представения препис от емлячния регистър от 1935 г. партида 153, изготвен въз основа на регистъра от 1949 г. парт. № 3* не се установява да е деклариран такъв земеделски имот. В изготвения препис не е посочено на чие име се води партидата. От представено удостоверение № 324 от 28.12.1991 г. издадено от кмета на с. Р. се установява, че по емлячния регистър от 1949 г., партида 306 на името на И. С. са записани ниви 30.6 дка и ливади 16.9 дка. Няма нокретизация на броя им , границите и местонахождението, както и основанието за придолбиване.
Разпитаните свидетели са установили, че наследодателят М е бил собственик на нива с площ от 10 дка в м. “Я” (“Ш”). Наследодателят е починал преди 1910 г. съгласно записването в удостоверение за наследници от 28.07.08 г.
Въз основа на така установените факти искът е намерен за неоснователен.
Разрешеният процесуален въпрос за допустимите и относими писмени доказателства в производство по установителен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е от значение за изхода на спора. Той е решен в съответствие със закона и не е решен в противоречие с практиката на съдилищата.
Касаторът е представил решение по гр. д. № 1211/2007 г. на Софийски окръжен съд, в което предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е уважен след като е прието, че правото на собственост е установено с преписи от емлячните регистри. От това не може да се направи извод, че въпросът за доказателствените средства е решен противоречиво с обжалваното решение.
С представените по делото доказателства касаторите не са установили наследодателят им И. М. С. да е декларирал имота, предмет на иска. Други писмени доказателства за установяване на този факт не са ангажирани, поради което изводът за неоснователност на иска съответства на установените по делото факти и не противоречи на практиката на съдилищата по други дела.
При проверка на решението не се установи да е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.02.2009 г. по гр. д. № 847/2008 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: