3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
[населено място], 12.07.2011 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 402 описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Г., в качеството й на майка и законен представител на малолетния И. А. И. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител-адв. К. А. срещу въззивно решение № 1834 от 29.12.2010 г. по гр.д.№ 3228/2010г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 26.10.2010 г. по гр.д. № 11636/2010 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на издръжка над размера от 80 лв. до пълния предявен такъв от 150 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът А. И. И., чрез адв. Св. З. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложениeто не се съдържат материалноправeн или процесуалноправeн въпрос, по отношение на които да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил, решението на първата инстанция в частта, с която иска за увеличаване на издръжката е бил отхвърлен за разликата над 80 до 150 лв. Приел е, че от влязлото в сила решение по гр.д. № 872/2004 г. на ПРС е установено, че ответника е осъден да заплаща на малолетния си син издръжка в размер на 60 лв. и с оглед настъпилите изменения на обстоятелствата, при които тя е била определена е приел, че сумата 80 лв. отговаря на нуждите на детето и възможностите на родителя да ги дава. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата до 150 лв. е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд.
В изложението се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да следи за служебното задължение на първоинстанционния съд за доклада на делото по чл.146 ГПК. Поддържа се, че неправилно и в противоречие с приложените съдебни решения на състави на Пловдивския окръжен съд е определен размера на издръжката.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалните разпоредби уреждащи задължения на първоинстанционния съд по подготовката и разглеждането на делото. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си в съответствие с изискванията на чл.146 ГПК- направил е доклад по делото и съобразно с него са дадени точни указания до страните, за кои твърдяни факти не сочат доказателства, дадена им е възможност във връзка с доклада и указанията да предприемат съответните процесуални действия. Не са констатирани процесуални нарушения, поради което и въззивният съд не е имал основание отново да изготвя доклад по чл.146 ГПК. Въззивният съд е препратил към установените от първия съд фактически обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК, т. е. въззивното решение съдържа собствени правни изводи за неоснователността на предявения иск за увеличение на издръжката за разликата над 80 и до 150 лв., изградени въз основа на правилно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите относно размера на издръжката, тъй като те касаят съществото на спора и са свързани с преценката на доказателствата относно това нарастнали ли са нуждите на лицата, които имат право на издръжка и възможностите на родителите за даване на издръжката. Тази преценка е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с установените по конкретното дело фактически обстоятелства. С оглед задължението на съда при тази преценката да изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, представените решения на съдилищата не могат да обосноват приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото преценката е конкретна за всеки отделен случай. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване по чл.288 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1834 от 29.12.2010 г. по гр.д.№ 3228/2010г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: