О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
София, 19.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1583 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Е. М., срещу решение № 279/05.11.2012 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 221/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване визира разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата – Д. П. Н. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Русенски окръжен съд /Р./ е предявен иск от Д. П. Н. по чл.74 ТЗ за отмяна решенията на Общо събрание на съдружниците /О./ на [фирма], проведено на 10.09.2009 г. в [населено място], като незаконосъобразни. Р. е уважил иска и е отменил взетите решения на О., а решението на Р. е потвърдено от ВТАС. ВТАС е приел, че ищецът Д. П. Н. е съдружник в [фирма], съдружници в което дружество са и Г. Г., Р. З. и С. С. – всички с равни дялове от капитала – 125 при капитал 5000 лв. или всеки с дял в размер 1250 лв. Съдружникът С. С. е починал и делът му не е разпределен между останалите трима съдружници, нито е уредено наследяването му. На процесното ОСС на 10.09.2009 г. са взети решения за изключване на съдружника – ищец Д. П. Н. и разпределение на притежавания от него дял в ответното дружество – [фирма]. ВТАС е приел, че подадената искова молба е процесуално допустима – подадена в преклузивния 14 дневен срок от провеждане на събранието. Приел е още, че при липса на разпределение дяловете на починалия съдружник С. и неуреждане на наследяването му, статутът му не е променен. Подробно са обсъдени водените дела във връзка с взети решения за разпределение дела на този съдружник, които са отменени, с оглед на което е направен изводът за непроменения статут на този дял. При тези данни ВТАС е приел, че на процесното ОСС решенията за изключване на Д. П. Н. и разпределение на неговия дял са взети с гласовете само на двамата съдружници Г. Г. и Р. З., които притежават 50% дялово участие в дружеството. Решението на О. за изключване на съдружник се вземат с мнозинство повече от ? от капитала /чл.137 ал.3 вр. чл.137 ал.1 т.2 ТЗ, така и чл.19 т.6 от дружествения договор/. Атакуваните решения, взети с 50% от гласовете се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос по чл.280 ал.1 ГПК: „Атакуваните решения на Общото събрание на дружеството приети ли са с изискващото се мнозинство от капитала на дружеството, при положение че изключваният съдружник не гласува и един от съдружниците е починал, като наследниците му не са станали съдружници?” Във връзка с разрешението на този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с р. № 161/11.01.2011 г. по т.д. № 28/2010 г. на ВКС, І ТО и р. № 295/20.06.2006 г. на ВКС, ІІ ТО.
Така формулираният въпрос е обуславящ изхода на спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. В съответствие, а не в противоречие с цитираната практика на ВКС по ГПК /отм./ и ГПК, ВТАС е посочил в мотивите си, че взетите решения на атакуваното ОСС не са взети с изискуемото мнозинство от повече от ? от капитала на дружеството както изискват законът и дружественият договор /чл.137 ал.3 вр. чл.137 ал.1 т.2 ТЗ и чл.19 т.6 от дружествения договор/. ВТАС подробно е обсъдил и изложил съображения във връзка с дела на починалия съдружник С., който не е разпределен, нито е уредено наследяването му, т.е. статутът му не е променен. В тази насока са обсъдени доказателствата във връзка с атакувани решения на О. за разпределение дела на С. и крайният изход по тях е съобразен от ВТАС за горния извод. Независимо от законово предвидената възможност за наследяване на дружествения дял, това не означава, че наследниците на починалия съдружник встъпват в членственото му отношение. Те могат да бъдат приети за съдружници по реда на приемане на нови членове – р. № 295/20.06.2006 г. на ВКС, ІІ ТО по ГПК /отм./. Разграничение между притежаването на дялове по наследство, обуславящо правото на наследник да получи равностойност на дяловете по реда на чл.125 ал.3 ТЗ и членствени правоотношения, ако се заяви желание от наследника и бъде приет за съдружник в О., се прави и в р. № 161/11.01.2011 г. по т.д. № 28/2010 г. на ВКС, І ТО по ГПК. Според това решение наследник на починал съдружник в О., който няма качество на съдружник може да прехвърли наследствени дялове по правилата на чл.129 ал.1 ТЗ. В казуса по тава дело наследници на починал съдружник са имали качеството на съдружници и са придобили наследените и прехвърлени им дялове, като правото им на членство ги е легитимирало да участват в заседанието на О. с право на глас, съответно на притежаваните към този момент дялове. В настоящия случай, към момента на провеждане на О. няма данни наследниците на починалия съдружник С. да са приети за съдружници или неговите дялове да са прехвърлени, поради което съдът е съобразил притежаваните дялове от двамата съдружници, гласували изключването на Д. П. Н., който не гласува на О. – чл.137 ал.3 изр. 3-то ТЗ. Атакуваните решения са взети с 50% от гласовете – тези на Г. и З. при задължителни по закон и дружествен договор повече от ? от гласовете, при което решенията, взети с такова мнозинство, не съответстват на изискванията на закона и дружествения договор.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 279/05.11.2012 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 221/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.