4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
София, 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 61 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 11074 от 26.ІХ.2014 г. на [фирма]-София, подадена против решение № 1584 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 24.VІІ.2014 г., постановено по т. дело № 4367/2013 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 1135 г. на СГС, ТК, с-в VІ-15, от по т. д. № 6755/2012 г. С последното – на основание чл. 517, ал. 3, изр. 4-то ГПК – е било прекратено д-вото настоящ касатор и въззивната инстанция е открила производство по ликвидация на същото, добавяйки това обстоятелство към фирменото му наименование съгласно чл. 9, предл. 1-во ТЗ.
Оплакванията на търговеца касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, „довели до ограничаване правото му на защита”. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, „заедно със задължителни указания за назначаване и изслушване на „Съдебно-икономическа експертиза със задача: – какъв е размера на ликвидационния дял на съдружника С. И. В., към датата на налагане на запора в ТР към АВ и към датата на предявяване на исковата молба”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки обаче, че „в развилият се до момента пред две инстанции правен спор по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК не беше даден отговор на няколко въпроса със съществено значение за точното прилагане на закона, а и за развитието на правото”, както следва:
1./ „Подлежи ли на доказване (главно или насрещно) в производството по чл. 517, ал. 3 ГПК дали балансовата стойност на дружественото имущество, (а в този смисъл и на ликвидационната квота на длъжника) и съответно чия е доказателствената тежест?”;
2./ „Може ли изпълнението чрез иск по чл. 517, ал. 3 ГПК да бъде насочвано срещу ликвидационен дял, който няма положителна балансова стойност?”;
3./ „Следва ли да бъде постановявано прекратяване на О. в хипотеза, в която има данни за това, че не е налице чист актив, разбиран като положителна балансова стойност на дружественото имущество?”;
4./ „Как следва да бъдат ликвидирани отношенията в производството по чл. 517, ал. 3 ГПК в хипотеза, в която е установено, че дружественото имущество а д този смисъл и на ликвидационната квота на длъжника имат отрицателна балансова стойност, т. е. не е налице чист актив?”
По-нататък в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът касатор поддържа, че по така формулираните от него правни въпроси „не му е известно да е налице формирана задължителна практика на върховната инстанция, а – от друга страна, наличната съдебна практика по въпроса показва, че, за да се уважи искът по чл. 517, ал. 3 ГПК, съдилищата се задоволяват с установяване на отрицателните предпоставки, посочени в ГПК – дружеството да не е заплатило припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон или пък вземането на взискателя да не удовлетворено”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация В. Я. С. от София писмено е възразил чрез двама свои процесуални представители по пълномощие от софийското адвокатско д-во „Б. и Т.” както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за настоящето касационно пр-во до размера на платения хонорар за един негов адвокат от 600 лв. (шестстотин лева)съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие от 17.ХІІ.2014 г., инвойс фактура № 354 от същата дата и Списък по чл. 80 ГПК. Инвокират се доводи, че в случая релевираната от касатора предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол не е налице, тъй като има формирана трайна практика на ВКС по поставените в изложението към жалбата му въпроси.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Ето защо, когато в едно изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че с атакуваното въззивно решение „не е бил даден отговор” на релевираните в него въпроси, то очевидно липсва главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол: въззивният съд „да се е произнесъл” по въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), който по естеството да отговаря на критериите по т. 4 от същото ТР, за да може да се преценява в пр-вото по чл. 288 ГПК по селектиране на касационните жалби като такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В процесния случай обаче, твърдението на касатора [фирма] в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата е в противоположен смисъл.
Отделно от горната констатация на настоящия състав на ВКС, ще следа да се подчертае, че с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 100/7.ІІ.2013 г. на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 665/2011 г., вече е бил даден отговор на правните въпроси „за начина на определяне на размера на дружествения дял от имуществото на О. по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, вкл. дали направената първоначална вноска в капитала следва да се включва в този размер, както и за връщане на равностойността на дяловата вноска при отрицателен финансов резултат на д-вото. Със същото решение се констатира наличието и на други, постановени по този процесуален ред /и затова съставляващи задължителна практика на ВКС/ решения относно начина на уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружник в О.: Р. № 64/9.VІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 504/08 г.; Р. № 224/10.ІХ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 765/08 г.; Решение № 81/18.VІІ.2011 г. на І-во т.о. по т. д. № 809/2010 г., а също и последващи такива: Р. № 87/6.VІV2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 468/2011 г.; Р. № 120/10.VІІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 781/11 г. и Р. № 10/10.ІХ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 502/2010 г. Във всички тях се отчита положеието, че законодателят императивно е определил конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на д-вото, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на съдружника. При наличието на такава задължителна практика на ВКС не е налице приложно поле на касационното обжалване при твърдяната от касатора предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – дори и по хипотетично формулираните от него 4 правни въпроса, които не били намерили отговор в атакуваното решение на САС.
В змаключение, при този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация С. искане за това, [фирма] ще следва да бъде осъдено да му заплати платения хонорар за един негов адвокат от софийското адвокатско д-во „Б. и Т.” в размер на сумата от 600 лв. (шестстотин лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1584 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 24.VІІ.2014 г. постановено по т. д. № 4367/2013 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] (в ликвидация) със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], ет. І, ап. № 3 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответника по касация В. Я. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], вх.”Г”, ет. V, ап. № 78, СУМА в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от софийското адвокатско д-во „Б. и Т.”
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д . № 61 по описа за 2015 г.