1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
гр.София, 28.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3336/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Н. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 1055 от 03.02.2016 г. по гр.д.№ 5568/ 2015 г., с което, след като е отменено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 16448/ 2014 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Б. с. п.” искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповеди № 014/ 31.01.2014 г. и № 016/ 31.01.2014 г. на председателя на Б. с. п., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт – политически анализатор” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 4 811,07 лв.
Жалбоподателят моли обжалването да бъде допуснато по правните въпроси опорочена ли е процедурата по чл.193 ал.1 КТ и нарушено ли е правото на защита на работника, ако работодателят в искането си за обяснения не е посочил по разбираем начин за какво точно се искат обясненията; нарушено ли е правото на защита на работника, ако в заповедта за дисциплинарно наказание работодателят не е посочил конкретно нарушение, време и място на извършване, обстоятелства, при които е извършено и поведението на работника; може ли със свидетелски показания да се установява съществуването или отпадането на основни трудови задължения, предвидени в писмени документи; длъжен ли е работникът – ищец по трудов спор да заплаща разноски, съставляващи депозит за вещо лице и държавни такси. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е постановил обжалваното решение след излагане на собствени фактически и правни съображения, след обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните. Приел е за установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността „главен експерт”. На 16.01.2014 г. година работодателят съставил, а на 21.01.2014 г. връчил на работника уведомление, с което поискал обяснения за извършени нарушения на трудовата дисциплина: неявяване на работното място, системно закъснение за работа, присъствие на работното място не повече от 2-3 часа дневно в периода 06 – 13.01.2014 г. Ищецът дал писмен отговор, в който посочил, че за посочения период никой не му е възлагал конкретна работа и задачи и че никой не е изисквал от него да прекарва по 8 часа на работното си място, тъй като е на ненормирано работно време. Работодателят не възприел обясненията и издал оспорената пред съда заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение за това, че на 07.01.2014 г., 10.01.2014 г. и 13.01.2014 г. ищецът изобщо не се е явил на работа (последният ден дошъл на работното си място само за 18 минути). В останалите дни от периода работникът идвал на работното си място с повече от час закъснение и напускал няколко часа по-рано. В заповедта били посочени и други нарушения (за период 14 – 17.01.2014 г.), но тях въззивният съд отказал да обсъжда, тъй като за този период от работника не са искани обяснения. Съдът приел, че посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание факти се установяват от свидетелските показания и заключенията на назначената по делото експертиза. При тези фактически констатации от правна страна съдът извел, че уволнението е законно, тъй като за нарушенията в периода 06 – 13.01.2014 г. от ищеца са изискани надлежно обяснения. В уведомлението от 16.01.2014 г. работодателят посочил конкретно за кои нарушения работникът може да даде обяснения и времето на извършването им, поради което изискванията на чл.193 КТ са спазени. Установените нарушения са тежки, тъй като ненормираният работен ден не дава право на служителя да откаже да полага труд в рамките на 8 часа дневно. Явяването на работа само за 2 – 3 часа за един ден, както и пълното неявяване в три от дните за периода, обуславят налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Заповедта, с която е наложено това наказание, е мотивирана надлежно и съдържа индивидуализация на времето и мястото на нарушенията и техния вид, така че не са създадени пречки за защитата на работника. Поради това съдът отхвърлил исковете за обявяване незаконността на уволнението и осъдил ищеца да плати разноските на ответника.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, не обуславят решението му поставените от касатора материалноправни въпроси нарушено ли е правото на защита на работника, ако работодателят в искането си за обяснения не е посочил по разбираем начин за какво точно се искат обясненията и ако в заповедта за дисциплинарно наказание не е посочил конкретно нарушение, време и място на извършване и обстоятелства, при които е извършено. Въззивният съд е установил от фактическа страна, че в искането за обяснения работодателят е посочил по разбираем за работника начин за какво се искат обясненията, а в заповедта за налагане на наказание нарушенията са надлежно индивидуализирани. Фактическите констатации на инстанцията по същество не подлежат на контрол в производството по чл.288 ГПК: проверяват се само правните й разрешения при установените от нея факти. Касаторът не е повдигнал процесуалноправен въпрос, свързан с пороци в дейността на въззивния съд в процеса на събиране и анализ на доказателствата и установяване на релевантните факти. А след като от фактическа страна съдът е установил, че искането за обяснения е надлежно формулирано и заповедта съдържа законово изискуемите реквизити, правните въпроси нарушено ли би било правото на защита на работника при ненадлежна формулировка на искането на обяснения и при липса на реквизити в заповедта, нямат отношение към крайното решение. По такива въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Необуславящ е и процесуалноправният (квалифициран от касатора като „материалноправен”) въпрос допустими ли са свидетелски показания за установяване съществуването или отпадането на основни трудови задължения, предвидени в писмени документи. Такъв въпрос пред въззивния съд не е бил поставян и той не е разрешен в обжалваното решение. Съдът се е основал на свидетелските показания единствено при установяването на релевантните факти дали в посочения в уволнителната заповед период ищецът не се е явявал на работа или се е явявал със закъснение или е напускал преждевременно. Той не се е позовал на свидетелите, за да установи, че ищецът е имал или че са отпаднали трудови задължения, за които са съставени писмени документи, поради което въпросът за допустимостта на свидетелски показания за такива обстоятелства е неотносим.
Относим е единствено процесуалноправният въпрос длъжен ли е работникът – ищец по трудов спор да заплаща направени от ответника – работодател разноски, съставляващи депозит за вещо лице и държавни такси. Този въпрос обаче не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Решение по гр.д.№ 1068/ 2009 г, ІV г.о., на което касаторът се позовава, обективира незадължителна практика по този въпрос. Съдебната практика по него беше противоречива, но понастоящем тя е уеднаквена по реда на чл.291 ГПК (срв. решение № 67/ 03.04.2014 г. по гр.д.№ 2944/ 2013 г., ІV г.о.) и въззивното решение съответства на уеднаквената практика. Според нея работниците и служителите са освободени от разноски за производството, по искове, произтичащи от трудови правоотношения, което означава, че не дължат внасянето на такива разноски по сметка на съда. При неблагоприятен за тях изход на делото обаче, те дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за производството, както и възнаграждение за един адвокат, ако е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.
По изложените съображения няма основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 1055 от 03.02.2016 г. по гр.д.№ 5568/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: