О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
С. 22.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3243 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Р. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 8466 от 10.12.2015г. по в.гр.д. № 8197 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 2.12.2014г. по гр.д.№ 25483/2013г. на Софийски районен съд в частта, с която е осъден на основание чл.49,във вр. с чл.45 ЗЗД [фирма] да заплати на М. М. сумата над 2 000лв. до 6 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени с публикация във в.”Ш.”,бр.7 от 20-26.02.2013г.,ведно със законната лихва, считано от 13.06.2013г. и на основание чл.86 ЗЗД сумата над 63.52лв. до 190.57лв. – лихва за забава за периода 20.02.2013г. – 13.06.2013г. и частично за разноските, като вместо това е постановено друго, с което исковете в посочените размери /над 2000лв. до 6000лв. и за лихвата над 63.52лв. до 190.57лв./ са отхвърлени и е потвърдено решението в останалата част, като са присъдени разноски.
Към жалбата е приложено изложение, с посочени основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,в което изрично не е формулиран въпрос. С оглед изложените доводи, може да бъде изведен такъв относно начина на определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение и по-специално относно това кои са релевантните за спора обстоятелства. Счита, че съдът не е отчел в необходимата степен отражението на публикацията в обществото, данните за причиненото психическо увреждане на пострадалия и степента, в която са засегнати неговите чест, достойнство, добро име, които са конституционно гарантирани от чл.32 от Конституцията. Твърди противоречие на въззивния акт с ППВС № 4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 62 от 6.03.2010г. по гр.д.№ 1376/2011г.на ІV г.о., № 209 от 27.09.2013г. по гр.д.№ 1747/2013г.на ІІІ г.о., № 263 от 15.02.2013г. по гр.д.№ 1740/2012г.на ІІІ г.о. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК обосновава с приложени решение № 648 от 15.04.1999г. по гр.д.№ 268/1009г.на V г.о./без задължителен характер/ и решения на СГС от16.07.2010г. по гр.д.№ 1893/2009г., на ОС Пловдив с № 597 от 26.03.2014г. по гр.д.№ 3313/2013г., на САС с № 1227 от 27.04.2012г. по гр.д.№ 4360/2011г.на ІV г.о.,които обаче не съдържат отбелязване, че са влезли в сила.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Ответникът е собственик на в.”Шок”, в чийто бр.7, през м.02.2013г., е публикувана статия със заглавие: „Ц. П. спипа гаджето си в изневяра и започна да пада”, визирайки ищеца. Последният е предявил настоящи иск за обезщетение в размер на 15 000лв. за причинени неимуществени вреди, който въззивният съд е уважил – въз основа на ангажираните гласни доказателства и заключение на психологическа експертиза, според която съществува причинно – следствена връзка между статията и претърпяната психотравма от ищеца, до размер на 2 000лв. Решаващите доводи за определяне на посочения размер се свеждат до установения по делото факт за наличие на други две предходни статии, с подобно съдържание и заглавия /„П. заряза любимия преди У.” и „Ц. П. хванала гаджето си в крачка”/, от които пострадалия е претърпял идентичен емоционален дискомфорт от неправомерното засягане на личната му сфера, поради което съдът е счел, че е трудно разграничението на отделните вреди и обезщетението следва да се редуцира до 1/3.
При тези данни, по поставения от касатора въпрос, не може да се допусне касационно обжалване. Същият независимо, че отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, посочени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не се установява да е разрешен от въззивния съд нито в противоречие с установената практиката, нито да е разрешаван противоречиво от съдилищата. По въпроса за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди е налице многобройна съдебна практика, като принципните й постановки се извеждат от цитираното от касатора ППВС № 4/1968г., съгласно т.ІІІ от което – понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В случая – въззивният съд е съобразил конкретно съотносимите обстоятелства, на които касаторът акцентира с представената от него практика по чл.290 ГПК – данните за вида, характера, дълбочината и интензитета на претърпените душевни болки и влошено здравословно състояние, икономическите условия и стандарта на живот / гр.д.№ 1740/2012г. на ІІІ г.о./, както и принципните постановки, че издателят носи отговорност за разпространените с печатното произведение твърдения, когато са неверни и засягат неблагоприятно адресата /гр.д.№ 1376/11г. на ІV г.о./, че за вярност могат да се проверяват само фактическите твърдения, не и оценъчните съждения /гр.д.№ 1747/2013г.на ІІІ г.о./ Видно от гореизложените мотиви, въззивният съд е съобразил и посочените от касатора в представеното изложение обстоятелства – обсъдил е гласните доказателства относно отражението на публикацията в обществото, експертизата, установяваща степен на психическо засягане на пострадалия и всички данни относно наранените чест и достойнство. По същество, възраженията на касатора, касаят правилността на постановения въззивен акт относно размера на обезщетението, но в настоящето производство касационната инстанция не разполага с компетентност за подобен контрол. Принципните постановки – във връзка с които е поставен въпроса като общо основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК – относно начина на определяне на обезщетението и на съотносимите при преценката обстоятелства са решени от въззивния съд в съответствие с установената практика. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, първо тъй като посочените актове не съдържат отбелязване да са влезли в сила и второ – не са постановени по идентичен въпрос /вж. т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди зависи от конкретно установените по делото обстоятелства, а те за всеки отделен случай – са различни.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8466 от 10.12.2015г. по в.гр.д. № 8197 по описа за 2015г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.