5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
гр. София, 05.12.2017 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 2765/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпилa e касационна жалба с вх. № 8686 от 18.05.2017 г. от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура – С. против въззивно решение № 1026 от 04.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 3985/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което е потвърдено решение № 4034 от 17.05.2016 г., постановено по гр.д. № 1068/2015 г. на Софийския градски съд, I-18 състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. на И. Й. А. от [населено място], сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, за което ищецът е оправдан с присъда на Софийския районен съд по НОХД № 3915/2014 г., влязла в сила на 09.07.2015 г. Релевират се касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Прокуратурата на Република България поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, в частта, с която е уважен предявеният иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведеното основание, жалбоподателят се позовава на противоречие с т. II П. № 4/68 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Посочва и прилага следната противоречива съдебна практика – решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както следва: решение № 42 от 22.02.2013 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 854/2012 г.; решение № 95 от 23.04.2014 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 5805/2013 г., решение № 310 от 02.11.2015 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 410/2015 г. Поставени са следните правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, както следва: 1/ за определяне на неимуществените вреди, след задължителна преценка от съда на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и за задължението на съда да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди; 2/ при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 З..
Ответникът по жалбата И. Й. А. от [населено място] не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищеца е повдигнато обвинение в извършване на самоуправство – престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода, по което е образувано по НОХД № 3915/2014 г. на Софийския районен съд, 121 с-в, приключило с оправдателна присъда, потвърдена с решение от 09.07.2015 г. по ВНОХД № 1785/2015 г. на Софийския градски съд, НО, X. състав. Въззивният съд е приел за доказано, че вследствие незаконното обвинение, на ищеца са му причинени неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото и поддържано обвинение, поради което е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 З. и следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България. Съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди въз основа на следните обстоятелства: продължителността на наказателното преследване – приблизително четири години; личността на увредения и притежавания от него авторитет в обществото – социалното му положение на юрист и политик; възрастта на ищеца – седемдесет и шест годишен при повдигане на обвинението; настъпилите промени в семейството, което не е могъл да посещава в Германия, поради наложената му мярка за неотклонение, както и промените в общността, които са се отразили на неговата репутация, негативното отражение на наказателното производство върху душевното му състояние; характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, мярката за неотклонение, която е била взета – „подписка” и нейната продължителност, емоционалният стрес и притеснение, че може да бъде осъден за престъпление, каквото не е извършил. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че с първоинстанционното решение правилно е прието, че сумата от 4 000 лв. се явява справедлив размер на обезщетението, като го е потвърдил, с уточнението, без да се е отразило на правилността на крайния извод на съда обезщетението погрешно е определено като сбор (сумирайки сумите от по 1000 лв. за всяка година), тъй като съгласно разясненията в тълкувателно решение № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, т. 11, обезщетението следва да бъде определено глобално като абсолютен размер.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, обусловил изхода на спора, да е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Както се изложи по-горе, в изложението за допускане на касационно обжалване на касатора са формулирани правни въпроси, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, във връзка с определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да се произнесе по всички факти и обстоятелства относно правно релевантните факти, като обсъди всички доказателства по делото, както и да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди. Тези въпроси са от значение за изхода на делото по този правен спор, но в случая те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, включително с тази, посочена от касатора. Това е така, тъй като съдът е съобразил установената съдебна практика, че в мотивите на решението съдът е длъжен да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. По въпроса за съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят и в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. С Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС в т. 11 се сочи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен във връзка с причинените болки и страдания, което в конкретния случай е съобразено от въззивния съд в обжалваното решение. Поставеният правен въпрос от процесуално естество относно липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди на ищеца, не е обуславящ изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а се отнася до неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 281, т. 3 ГПК, която проверка не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби. Вън от това обаче следва да се подчертае, че в обжалваното решение въззивният съд е изложил подробни мотиви относно наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на прокуратурата и причинените неимуществени вреди на ищеца В съответствие със задължителната съдебна практика въззивният съд е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 З., съобразил е продължителността на воденото наказателно производство срещу ищеца за период от 4 години, личността на увредения и притежавания от него авторитет в обществото – социалното му положение на юрист и политик; възрастта му – седемдесет и шест годишен при повдигане на обвинението и негативното отражение на наказателното производство върху душевното му състояние, както и настъпилите промени в семейството, което не е могъл да посещава в Германия, поради наложената му мярка за неотклонение и е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е в размер на сумата от 4 000 лв. по отношение на Прокуратурата на РБ. В случая не е налице твърдяното противоречие с ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/2004 ОСГК и сочената съдебна практика. Приложените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дали принципно разрешение на поставения въпрос, но преценката е формирана на база различна фактическа обстановка – конкретните обстоятелства са преценени съобразно общия критерий, но тяхното значение за размера на неимуществените вреди е различно, с оглед спецификата на съответното дело, респ. преценката на правнорелевантните факти в разглежданата хипотеза. Следователно, с обжалваното решение по поставените правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1026 от 04.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 3985/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, по касационна жалба с вх. № 8686 от 18.05.2017 г. на Прокуратурата на Република България.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: