О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
София, 07.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2846 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Й. М. чрез адв.В. О. против решение № 1547 от 4.03.15г.по в.гр.дело № 14528/12г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № І-49-29 от 5.09.12г.по гр.дело № 32809/10г.на Софийски районен съд,Първо гражданско отделение,49 състав.С него са отхвърлени исковете,предявени от същата страна против В. И. В. и Н. Л. В., с правно основание чл.31 ал.1 във вр.с ал.2 пр.последно от ЗЗД, за унищожаване на пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието с рег.№ 1884 и № 1885от 10.03.08г.на нотариус П. П.,с район на действие СРС,по силата на което Й. М. Й. е упълномощил Н. Л. В. да продаде на В. И. В. собствения му апартамент,находящ се в [населено място], [улица],поради обстоятелството,че към момента на съставянето му упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се поддържа,че решението е недопустимо,евентуално се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос по приложението на чл.589 ал.2 ГПК,разрешаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по касационната жалба В. И. В. и Н. Л. В. чрез адв.Е. Г. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендират за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че по силата на договор за доброволна делба от 6.11.92г.,сключен между Т. Д. Г.,В. М. Й. и Й. М. Й.,последният е придобил в изключителна собственост недвижим имот,представляващ апартамент,находящ се в [населено място], [улица],ведно с прилежащите му избено и тавански помещения.От представената епикриза от 15.02.08г.е прието,че през времето от 11.02.08г.до 15.02.08г.е бил на лечение в УСБАЛББ”Света София”с диагноза :недиференциран дребноклетъчен карцином на левия бял дроб и е насочен към онкологичен център за преценка на терапията.С пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието с рег.№ 1884 и 1885 от 10.03.2008г.,извършена от нотариус П. П., Й. е упълномощил Н. Л. В. да продаде на В. И. В. посочения по-горе имот.Съгласно свидетелстващото изявление на нотариуса удостоверяването е извършено извън нотариалната кантора,а упълномощителят е положил отпечатък от десния си палец,като отбелязаната за това причина е „немощ”.С нот.акт № …/12.03.2008г. Й. Й. чрез пълномощника си Н. В. е продал на В. В. процесния имот за сумата 40 000 лв,която продавачът е получил напълно от купувача преди изповядването на сделката.На 12.03.2008г.в 11.30 ч.Й. Й. е починал,като причина за смъртта му в акта за смърт е посочено: карцином на белите дробове.
При тези данни въззивният съд е приел,че предявеният иск намира правното си основание в чл.31 ал.1 ЗЗД,който има предвид унищожаемост на договора,сключен от дееспособно лице,което към датата на сключването му не е могло да разбира действията си,или не е могло да ръководи действията си.В случая е прието,че към датата на подписване на процесното пълномощно упълномощителят не е бил поставен под запрещение,поради което същият е бил напълно дееспособен.Изложени са съображения,че от събраните доказателства не може да се направи извод,че наличието на тежкото онкологично заболяване и съпроводените с него страдания да се рефлектирали по такъв начин върху интелектуалните му и волеви способности,така че да е загубил способността си да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Относно възражението за положен подпис с отпечатък от палец пред нотариуса,съдът е счел,че в нотариалното производство преценката за точното прилагане на процесуалния закон принадлежи на нотариуса,който извършва заверката и носи отговорност по ЗННД.
Във връзка с оплакването на касатора за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск настоящият състав счита,че то е неоснователно.В исковата молба няма твърдения,че упълномощителят е бил поставен под запрещение,за да приеме,че е бил недееспособен и валидно не е могъл да изразява съгласие,а се поддържа,че поради тежкото заболяване не е бил в състояние да разбира и ръководи действията си.От обстоятелствената част и петитума на исковата молба въззивният съд точно е квалифицирал спорното материално право по чл.31 ал.1 ЗЗД,а не по чл.26 ал.2 ЗЗД.Поради липсата на вероятност въззивното решение да е недопустимо,не следва да се допуска касационното му обжалване на това основание.
Обобщено посочените от касатора въпроси,разрешени с въззивното решение,се свеждат до предпоставките,при наличието на които, при упълномощаване,направено в писмена форма,упълномощителят може да положи отпечатък от палец вместо подпис с оглед изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване по чл.589 ал.2 ГПК и може ли причината „немощ”да е основателна причина за това.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК.По поставените от касатора въпроси съдебната практика е уеднаквена с решения по чл.290 ГПК – решение № 313 от 22.06.11г.по гр.дело № 1409/10г.на ІV г.о.на ВКС;решение от 5.05.10г.по гр.дело № 137/2009г.на ІІІ г.о.на ВКС и решение от 20.02.09г.по гр.дело № 633/08г.на ВКС,в която се приема,че при недъг, който обуславя необходимост да се положи отпечатък от десен палец при изповядване на нотариална сделка същата е валидна. Нормата на чл. 475, ал.2 ГПК/отм./- чл.579, ал.2 ГПК, изисква когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност, или недъгавост да се приложи чл.189, ал.1 ГПК. Този текст изисква документа да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък.Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума.Синоними на недъгавост са и слабост, неспособност, некадърност, несръчност, недееспособност,неумелост.Тя включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи със задължителната практика.
Не са налице и основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване при наличието на трайна практика,в т.ч.и задължителна такава по поставените въпроси.
С оглед изхода на производството жалбоподателят следва да заплати направените от ответниците по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв съгласно представените списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1547 от 4.03.15г.,постановено по в. гр.дело № 14528/12г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. Й. М. да заплати на В. И. В. и Н. Л. В. сумата 400 лв /четиристотин/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.