О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
София,08.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1439 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета Е.К. чрез юрисконсулт Р. Б. срещу въззивно решение № 1408/31.08.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2406/2012 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
След две поредни указания на администриращия съд, касаторът е приложил изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК на 19.10.2012 г. и 01.11.2012 г., с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Те са уважени.
Съдът приел уволнението на надежда Б. от кмета на [община] по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ за незаконно, поради липса на реално съкращаване в щата – на мястото на заличени длъжности са създадени нови със същото наименование в новооткрит отдел, при идентична дейност и трудови функции, като дори е увеличен броят на длъжностите в сравнение с предишния щат. Липсват и доказателства за извършен подбор – твърдението на въззивника, че бил представил протокол за извършен подбор, не отговаря на данните по делото.
Изложението към касационната жалба от 19.10.2012 г. /след първото указание на администриращия съд за липса на изложение и за неговото съдържание/ се обосновава със следното: „При постановяване на решението на въззивната инстанция са допуснати нарушения на приложимия материален закон, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което води до наличието на предпоставките за допустимост на касационно обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК, които моля да имате предвид изложени по-долу в тяхната последователност”.
Следва оплакване за неправилност – съдът не бил взел предвид писмени доказателства – протокол за извършване на подбор; неправилно били обсъдени „представените по делото доказателства” и съкращаването на щата е реално, като е без значение, че трудовите функции на заличените длъжности били запазени в новосъздадените.
Въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, няма – срв. разясненията в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС. Оплакванията за неправилност имат отношение към касационните доводи по чл. 281 ГПК, но по тях съдът се произнася с касационното решение, ако преди това е допуснал в производството по чл. 288 ГПК касационно обжалване на решението, преценявайки относимостта на повдигнатия правен въпрос към фактически и/или правни изводи на въззивния съд, доколко те имат отношение към крайния резултат по спора и поради това, че даденото разрешение в обжалваното решение противоречи на задължителна съдебна практика или е налице противоречива съдебна практика, или разглеждането на въпроса е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Към изложението са приложени три съдебни акта /единият на въззивна инстанция, без указания, че е влязъл в сила, т.е., няма характеристикита на съдебна практика по см. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. За да може касационното инстанция да прецени дали с двете решения, постановени от ВКС се установява хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК, трябва да е наясно какъв е правният въпрос, по който се твърди произнасяне едновременно и в обжалваното решение и в приложените съдебни актове. Както стана ясно, такъв няма.
След нови изрични указания на администриращия съд, че липсва въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и за неговото съдържание, касаторът е приложил изложение към касационната жалба на 01.11.2012 г.
Второто изложение възпроизвежда първото с малки изключения. Като въпрос е изведен „Съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, както и решаван противоречиво от съдилищата – чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК”.
Следва възпроизвеждане текста от първото изложение за неправилност на въззивното решение.
Във връзка с оплакването, че и двете съдебни инстанции не били обсъдили „представени по делото писмени доказателства, които са относими към спора, допуснати са и са приети още с отговора против исковата молба”, което сочи на твърдение за нарушение на чл. 12 и чл. 235 ГПК, се твърди противоречие с Решение № 670-2010-ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 1728/2009 г.. Цитирана е извадка – порокът на първоинстанционното решение следва да бъде указан чрез посочване в какво се изразява, за да извърши въззивният съд проверка за правилността на първоинстанционното решение. Ц. е само малка част от отговора по чл. 290 ГПК, даден от състава на Върховният касационен съд за предмета на въззивното производство – извън служебната проверка за валидност, допустимост в обжалваната част, точно приложение на императивна правна норма, правилността се проверява в рамките на оплакването във въззивната жалба. Точното приложение на чл. 269 ГПК няма отношение с оплакванията за нарушение на чл. 12 и 235 ГПК, а и в случая не е ясно защо се поддържа подобно противоречие, доколкото именно [община] е подала въззивната жалба и по нея се е произнесъл съдът, като е потвърдил решението на първата инстанция.
К. прави връзка между чл. 269 ГПК с твърдение, че при посочен порок във въззивната жалба, въззивният съд не го е разгледал.
Ако правният въпрос на касатора е длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички оплаквания във въззивната жалба, то той е принципно значим с оглед тълкуването на чл. 12 и чл. 235 ГПК, но разрешението му в обжалваното решение не противоречи на трайно установената съдебна практика – съдът се е произнесъл като въззивна инстанция – по съществото на спора и е обсъдил всички твърдения и доводи на страните, релевантни по делото, в рамките на предмета, очертан във въззивната жалба. Несъгласието с фактическите и правни заключения не значи, че въззивният съд не е разгледал спора в рамките на въззивното обжалване.
В заключение, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1408/31.08.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2406/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: