О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№875
Гр. София, 11.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 391/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. О. С. от гр. В. против решение № 1* от 27.11.2009 г. по гр.дело № 1593/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 1762/3.06.2009 г. по гр.дело № 6* по описа за 2008 г. на Варненски районен съд и искът по чл.30 ЗН е уважен.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, защото счита, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-второто основание за допускане на касационен контрол, по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
В подкрепа на това цитира решение № 57 по гр.дело № 683/2003 г. на ВКС и решение № 859 по гр.дело № 3014/2007 г. на ВКС, в които е обсъждана правната норма на чл.30 ал.1 и ал.2 ЗН.
Ответникът по касационната жалба О. В. С. от гр. В. не изразява становище по основанията за допускане на касационно обжалване.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен иска по чл. 30 ЗН и е възстановена запазената част на ищеца от наследството на Л. С. С. , починала на 1.06.2005 г., в размер на 1/3 ид.ч., чрез намаляване на извършеното на 26.11.2002 г., в полза на ответника /касатор/ универсално завещание, въззивният съд е обсъдил разпоредбата на чл.10 ЗН, легитимираща ищеца, като наследник по заместване на своя баща В, чието качество на низходящ на Л. С. , какъвто е бил касаторът е категорично доказано по делото. Цитирани са съдебни актове, създаващи съдебна практика, според която низходящите, възходящи и съпруг, които са призовани към наследяване имат право да искат намаляване и възстановяване на запазената част и без да приемат наследството по опис, когато упражняват това свое право срещу наследник по закон на същия наследодател. В същия смисъл се е произнесъл и въззивния съд, защото приел че настоящият случай не попада в хипотезата на чл.30 ал.2 ЗН, изискваща приемане на наследството под опис, защото ищецът, който е наследник по заместване упражнява правото си по чл.30 ЗН спрямо лице, което е наследник по закон.
По тези съображения, касационният съд счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, защото не констатира приложената от въззивния съд правна норма на чл.30 ал.1 ЗН и съобразена с чл.10 ЗН да е в противоречие със съдебната практика в цитираните две решения на ВКС.
Не е налице и второто основание, по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, по отношение на което не се съдържат обстоятелства и аргументи, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1531/27.11.2009 г. по гр.дело № 1593/2009 г. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на А. О. С. от гр. В., с вх. № 1229/13.01.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: