1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
гр.София, 13.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2814/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение на Русенски окръжен съд № 313 от 06.07.2017 г. по гр.д.№ 257/ 2017 г., допълнено с решение № 395/ 05.10.2017 г. по същото дело, е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 7322/ 2015 г. и по този начин П. к. „Н. – К.”, [населено място], [община] могили, е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], [община], 3 648 лв – обезщетение за имуществени вреди – унищожаване на 18,400 дка рапица, причинено от [фирма] на 05.10.2015 г. при извършено въздушно пръскане с тотален хербицид, със законната лихва върху тази сума от 05.10.2015 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 24 331,87 лв искът е отхвърлен. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника П. к.„Н. – К.” – Е. М. А., в качеството му на [фирма].
Касационна жалба срещу въззивното решение са подали П. к. „Н. – К.” и Е. М. А., в качеството му на [фирма]. Искането си за допускане на касационно обжалване на това решение жалбоподателите обосновават с твърдения за неговата недопустимост, поради произнасяне по факти, които не са посочени в исковата молба. Освен това повдигат материалноправните въпроси „Приложим ли е Законът за защита на растенията при обработка с препарат за растителна защита на почва – площ, в която няма растения?”; „Може ли да се претендират вреди от погиване на бъдеща реколта, т.е. преди увредените растения да са дали плод?”. Според касаторите тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Релевират и процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи?”, който считат, че е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ищецът [фирма] оспорва жалбата на ответника и третото лице – помагач като поддържа, че не са налице основания за недопустимост на обжалваното решение. Счита, че същото е постановено в рамките на фактическите твърдения в исковата молба и не обезщетява вреди от деликтно поведение, за което няма твърдения. По първия от повдигнатите правни въпроси ищецът поддържа, че не е включен в предмета на делото и не е разрешен от въззивния съд, по втория – че е разрешен в съответствие с установената практика, а по третия – че съставлява общо оплакване за извършени процесуални нарушения, които не обосновават достъп до касационен контрол.
Ищецът [фирма] е депозирал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, в която искът е отхвърлен. Като основание за допускането на решението до касационен контрол повдига процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди експертните заключения по делото, а не да ги възприема безкритично, както и да изложи съображения защо не възприема някое от тях, а възприема друго и за допустимостта на свидетелски показания, които са поискани след първото съдебно заседание по делото, но са за нововъзникнали обстоятелства – оспорване на изводите на вещо лице в приета от съда експертиза. Ищецът поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивната инстанция в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
П. к. „Н. – К.” и [фирма] не вземат становище по насрещната касационна жалба.
Съдът намира жалбата на П. к. „Н. – К.” и [фирма] за допустима, но искането на тези страни за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Делото е образувано по искова молба на [фирма] против П. к. „Н. – К.”, предявен е осъдителен иск за обезщетяване на имуществени вреди от вида пропуснати ползи. Релевираните правопораждащи фактически твърдения на ищеца са, че с ответната кооперация стопанисват два съседни терена със земеделски земи, като неговият бил засят с рапица. По възлагане на ответника, на 05.10.2015 г. [фирма] извършил въздушно пръскане с тотален хербицид с активно вещество „глифозат” на терена, обработван от П. к. „Н. – К.”. Част от препарата попаднал върху съседния терен и унищожил 5,52 ха от засятата от ищеца [фирма] рапица, а частично засегнал 14 ха. По този начин ищецът не успял да добие продукция от засегнатите площи и пропуснал да реализира ползи от 24 331,87 лв. Искането е тези вреди да бъдат обезщетени от ответника.
При мотивиране на обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че за стопанската 2014/ 2015 г. ищецът и ответникът са обработвали два съседни блока със земеделски земи. Земята, стопанисвана от [фирма] била засята с рапица. На 05.10.2015 г. третото лице [фирма], по възлагане от П. к. „Н. – К.”, осъществило въздушно пръскане на обработваната от нея земя срещу плевели с тотален хербицид с активно вещество „глифозат”. Част от препарата попаднал върху площите, които [фирма] бил засял с рапица в съседния блок и поради действието му засегнатите растения били унищожени. Въззивният съд отбелязал, че не възприема доводите на П. к. „Н. – К.” и [фирма], че не е доказано погиването на растенията да е следствие от осъщественото от трето лице въздушно пръскане, а е възможно да се дължи на наземна обработка на почвата от служители на ищеца. Посочил, че въз основа на съставените протоколи от компетентните държавни органи, свидетелските показания на съставилите ги лица и резултатите от лабораторните изследвания на проби от повредените растения в акредитирана лаборатория, механизмът на увреждането е безспорно установен. Пряк причинител на вредата е [фирма], защото е извършил въздушно пръскане с тотален хербицид въпреки забраната по чл.107 т.3 от ЗЗР, без да са налице изключенията по чл.109 от същия закон. Вредите са в причинна връзка от това поведение, а задължение за обезщетяването им има и лицето, което е възложило пръскането. Досежно размера на вредите съдът посочил, че по делото са приети две експертни заключения, които дават различни величини на увредената площ, но че следва да се кредитира това заключение, което е замерило засегнатата площ с помощта на G.-система. Съдът обсъдил възраженията на ищеца срещу това заключение, но ги отхвърлил, като посочил, че то е прието по негово искане и след оспорване от него на първоначалната експертиза именно по съображения, че измерванията без G. не са достатъчно точни.
Не съществува вероятност така мотивираното въззивно решение да е недопустимо, както поддържат П. к. „Н. – К.” и [фирма]. Установените от съда факти не са различни от тези, които ищецът е сочил като пораждащи спорното право в исковата си молба, поради което не могат да бъдат обосновани съмнения за произнасяне по непредявен иск. Квалификацията на правото и определянето на приложимия закон са служебно задължение на съда, точното изпълнение на което (или неизпълнението му) нямат отношение към допустимостта на постановения акт.
От поставените правни въпроси в касационната жалба на ответника и третото лице първият материалноправен въпрос е необуславящ. Той не е поставен във въззивната им жалба, а съгласно чл.269 ГПК при произнасянето си въззивният съд е ограничен от посоченото в нея. Съответно инстанцията по същество не е обсъждала приложимостта на Закона за защита на растенията относно незасети с растения земеделски земи, а поставянето на въпроса за първи път пред касационната инстанция не е допустимо.
Останалите въпроси са обуславящи, но материалноправният няма претендираното значение за точното прилагане на закона, а процесуалноправният не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Възможността да възникне вземане за обезщетяване на вреди от погиване на бъдеща реколта е трайно възприета в практиката на съдилищата. Когато в резултат на противоправни действия на трето лице е осуетено нарастването на имуществения патримониум на правоимащия, последният има вземане за обезщетяване на пропуснатите ползи, стига да е доказал сигурното възможно увеличаване на имуществото си. В този смисъл е решение № 269/ 03.10.2014 г. по гр.д.№ 5487/ 2013 г., ІV г.о., изрично касаещо повредена земеделска продукция. Наличието на установена практика по въпроса (която не се нуждае от осъвременяване или промяна) изключва възможността той да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Що се касае до процесуалноправния въпрос, при разрешаването му въззивният съд е съобразил установената практика, според която е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени (решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираната в него предходна практика). Въззивният съд се е съобразил с тази практика при постановяване на решението, а дали извършеният доказателствен анализ е правилен, в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява.
С оглед изложеното по касационната жалба на П. к. „Н.– К.” и [фирма] няма основание обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол. В този случай насрещната касационна жалба на [фирма] не следва да се разглежда – чл.287 ал.4 ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 313 от 06.07.2017 г. по гр.д.№ 257/ 2017 г., допълнено с решение № 395/ 05.10.2017 г. по същото дело, по касационна жалба на П. к. „Н. – К.” и [фирма].
ОСЪЖДА П. к. „Н. – К.”, [населено място], [община], Е.[ЕИК] и Е. М. А., в качеството му на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на [фирма], [населено място], [община], [улица], Е.[ЕИК], 480 лв (четиристотин и осемдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: