4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
София, 14.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2965 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. К. С., представлявана от адв. А. Н. от АК – Т., срещу въззивно решение № 56/10.05.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 39/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, в частта, с която е потвърден определения с решение № 28/29.01.2018 г. на РС – Търговище по гр. д. № 547/2017 г. режим на лични отношения на бащата Б. С. П. с малолетното дете К. Б. С., родено на 13.06.2011 г. Първоинстанционното решение e влязло в сила като необжалвано в частите, с които упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката И. К. С., като е определено местоживеене на детето при нея и бащата Б. С. П. е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 130 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно, тъй като режимът на лични отношения с бащата – К. да остава при него в определените почивни дни с преспиване – не е съобразен интереса на детето. Моли се в тази част решението да бъде отменено.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа, че касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпросите: 1/ представеният по делото доклад на социалните служби задължава ли съдът да съобрази решението си с изложеното в него становище на социалния работник; 2/ какво е значението и каква е ролята на социалния доклад в производството по спор за упражняване на родителските права. Твърди се, че поставените въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, с оглед наличието на противоречива практика.
Ответникът по жалбата Б. С. П. не е представил писмен отговор и не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.127, ал. 2 СК на Б. С. П. – баща на малолетната К. Б. С., [дата на раждане] – за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето и определяне на местоживеенето му при неговата майка И. К. С.; за определяне режим на лични контакти на детето с ищеца и за осъждането му да заплаща дължимата месечна издръжка.
Въззивният съд е приел, че родителите на малолетната К. Б. С. са имали връзка в продължение на 8 години с прекъсвания, но преди раждането на детето са се разделили окончателно. След раздялата им и към настоящия момент К. е отглеждана от майката, на която с влезлите в сила части на първоинстанционното решение са предоставени родителските права и при която е определено местоживеенето на детето, като ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка. Спорът между страните касае режима на лични отношения в частта, с която е определено след първия месец от влизане в сила на решението, детето да остава всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване при бащата.
Въззивната инстанция, обсъждайки поотделно и в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, социалните доклади и заявеното от страните при изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК, е счела, че бащата притежава необходимите родителски качества и материални възможности, има желание да се грижи, възпитава и да изгради близки отношения на доверие и обич с дъщеря си, към която подхожда с търпение, разбиране и чувство на отговорност. В тази връзка, като неоснователно е преценено възражението на майката режимът на лични отношения с бащата да не включва преспиване на детето в дома на бащата. Посочено е, че в производството пред първата инстанция майката е изразила несъгласие К. да пренощува при бащата през първите шест месеца от постановяване на мерките, с оглед необходимостта от постепенно приспособяване на детето към родителя, с когото не е общувало достатъчно преди завеждането на делото. Прието е, че за периода от постановяване на привременните мерки с определение от 20.04.2017 г., с които е определен режим на лични контакти между бащата и детето всяка събота от 9.00 часа до 17.00 часа, до постановяването на въззивното решение са изминали повече от 13 месеца, за които ищецът и К. са се опознали добре и няма данни в този достатъчно дълъг период между тях да са възникнали някакви проблеми или недоразумения в общуването. За такива проблеми или неприемливо поведение на бащата, страните не са съобщили и не са констатирани и при срещите им с психолога. Въззивният съд е посочил още, че в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд ответницата е заявила чрез своя процесуален представител, че вече не се противопоставя детето да остава нощува в съботния ден при баща си. В заключение е направен извод, че процесът на адаптация на детето към баща му е приключил успешно, поради което в интерес на К. е режимът на лични отношения да включва и преспиване при бащата в определените с почивни дни.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси за значението на социалния доклад, респ. как следва да се цени той от съда, нямат претендираното от жалбоподателката значение и не обуславят допускането на касационния контрол. Правната теория и съдебната практика винаги безпротиворечиво са приемали, че в производствата по спорове за родителски права и мерките за лични отношения с ненавършили пълнолетие деца, становището на социалните служби служи на съда за ориентир какво от гледна точка на обществото налагат интересите на децата, но не го обвързва. Становището или социалният доклад отразяват събраните при проведеното от социалния работник анкетиране конкретни данни, имащи значение при изграждане преценката на решаващия орган за интересите на децата. Участието на Дирекция „Социално подпомагане” е задължително в производства, в които се засягат права или интереси на дете / чл.15, ал.6, вр. с ал.1 ЗЗакр.Д /, в т.ч. по дела с предмет спор за родителски права /чл.59, чл.70, чл.127 СК /. Изричното предвиждане в закона /чл. 15, ал. 6 ЗЗакр.Д/ на начините за изразяване на становището на представителя на Дирекция „Социално подпомагане” – лично в съдебно заседание или чрез представяне на доклад, придава на социалния доклад значение на доказателствено средство, удостоверяващо отразените в него обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид поотделно и в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства, при изграждане на преценката си кое разрешение ще е в защита на най-добрия интерес на детето. Въззивното решение не е постановено в отклонение с трайната съдебна практика. В случая са съобразени всички конкретни факти и обстоятелства, осъществили се до момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, като определеният режим на лични контакти на детето с бащата създава възможност К. да расте и се развива нормално под грижата и с подкрепата и на двамата си родители. В практиката си ВС и ВКС нееднократно са посочвали, че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителя, комуто са възложени родителските права, както и от разширения кръг роднини на майката и бащата. Всички тези положения са съобразени от въззивния съд, поради което не са налице предпоставки за селектиране на касационната жалба.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 56/10.05.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 39/2018 г. по описа на Окръжен съд – Търговище.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.