О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 876
София, 20.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 269/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура [населено място] срещу решение № 468/ 13.10.2011 год., постановено по гр.д. № 724/2011 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение № 949/14.06.2011 год. по гр.д. № 2666/2011 год. на Районен съд [населено място] , в частта, в която Прокуратурата на Р България, на осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е осъдена да заплати на И. П. И. сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно уволнение.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация И. П. И. от [населено място] обл., не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба същата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество, доколкото не са изпълнени допълнителните изисквания на закона за това. Съображенията са следните:
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил, че по материалноправния въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика – т. ІІ на ППВС№4/23.12.1968 год. , на т.11 от ТР №3/22.04.2004 год. ,т.19 от ТР №1/04.01.2001 го. на ОСГК на ВКС, доколкото не са съобразени всички относими към определяне размера на обезщетението факти и да посочи обстоятелствата, обосноваващи присъдения размер на обезщетението от 3 500 лв.
Посочва се , че материалноправният въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди , се разрешава противоречиво от съдилищата като при решаване на идентични случаи размерите на обезщетенията се определят при съществени различия. С оглед на това касаторът счита , че е изпълнен и критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК . В подкрепа на тезата си представя копия от Решение № 189/12.03.2009 год. по гр.д. №4990/2007 год. ГК, ІІІ г.о. на ВКС, Решение №1044/11.12.2008 год. по гр.д. №4500/2007 год. на І г.о на ВКС.
По първия посочен материалноправен въпрос не изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , доколкото при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост не е налице бланкетно позоваване на принципа на справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е посочил ,обсъдил и съобразил всички относими към неговия размер обстоятелства. С оглед на това решението не е постановено в противоречие , а в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика.
Вторият посочен въпрос няма правен, а фактически характер, доколкото размерът на обезщетението зависи от конкретните обстоятелства, които по правило не са идентични. С оглед на това не може да се твърди и обосновава противоречива съдебна практика.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 468/ 13.10.2011 год., постановено по гр.д. № 724/2011 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: