О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
[населено място] 22.12. 2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №3161 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Г. В., чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 25.04.2016г., постановено по в.гр.д.№12956/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.05.2015г. по гр.д.№27517/2013г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. Г. В. срещу Ц. Малинова И.-Т. искове с правно основание чл.240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 000 щ.д. – предоставена в заем през 2008г., както и сумата 4 032 щ.д. – уговорена по договора лихва за периода 01.10.2008г. – 01.04.2013г.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба К. Г. В., чрез процесуален представител адв.Й., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационна обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от К. Г. В. срещу Ц. Малинова И.-Т. искове с правно основание чл.240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 000 щ.д. – предоставена в заем през 2008г., както и сумата 4 032 щ.д. – уговорена по договора лихва за периода 01.10.2008г. – 01.04.2013г.
В. съд е приел искът за неоснователен поради неизпълнена доказателсктвена тежест от ищеца да установи валидно правоотношение по договор за заем – че страните са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника определена сума пари срещу задължение на ответника да я върне.
Доводите на касатора за нищожност на въззивното решение по смисъла на ТР №2 от 26.05.2005г. по тълк.д.№2/2005г. на ОСГТК на ВКС не са подкрепени с данни участвалият в решаващия съдебен състав да е започнал да правораздава без да е постъпил на обучение след назначаването му /чл.35, ал.1 и 2 ЗСВ/.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: „върху коя страна лежи тежестта да докаже реално предадената в заем парична сума, когато договорът за заем не е сключен в писмена форма“; „какво е приложението на чл.164, ал.1, т.3, изр.2 ГПК при установяване на неформални договори, какъвто е договорът за заем над определената в закона стойност“; „допустими ли са гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договорът за заем, както и каква е била действителната обща воля на страните“. К. е посочил основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 и т.2 ГПК, но не е посочил задължителна съдебна практика, на която счита, че противоречи въззивното решение по поставените въпроси; не е посочил и представил доказателства за наличие на противоречива практика на съдилищата по поставените от него въпроси. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика. Отделно от това с постановени по реда на чл.290 ГПК решения, посочени в първоинстанционното решение, към които въззивното решение препраща, по въпроса относно доказателствената тежест за установяване факта на сключване на договора за заем, предвид обстоятелството, че този вид договори са реални по своя характер, както и вида на провежданото доказване на този факт; и въззивното решение е в съответствие със задължителната съдебна практика по поставените въпроси. По вторият от поставените от касатора въпроси въззивният съд не е отрекъл допустимостта на свидетелските показания когато е налице хипотезата на чл.164, ал.1, т.3, пр.2 ГПК, поради което неоснователно се твърди тротиворечие със задължителната съдебна практика. ”. По отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се посочи, че касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1000лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.04.2016г., постановено по в.гр.д.№12956/2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. Г. В. да заплати на К. Г. В. сумата 1000лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: