5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
гр. София, 24.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №648 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], в несъстоятелност, против решение №280/04.11.2014г. по в.т.д. №238/2014г. на Великотърновски апелативен съд, ГК, в частта, с която е отменено решение №125 от 17.07.2014г. по т.д. №10/2014г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма], в несъстоятелност, иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК и вместо това е признато за установено, че в полза на [фирма] съществува вземане срещу [фирма], в несъстоятелност, по договор за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ BL 5309 от 22.02.2007г. и анекси към него в размер на 131 959,92 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 01.08.2013г. до изплащане на вземането, 9 615,24 лева – договорна лихва за периода от 21.01.2013г. до 26.07.2013г., 399,98 лева – такси за периода от 21.09.2012г. до 26.07.2013г., 2 839,50 лева – разноски, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2483/01.08.2013г. по ч.гр.д.№4131/2013г. на Плевенски районен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист банката не е разполагала с възможността да реализира правата си по чл.418 от ГПК, тъй като не е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Ответникът по жалбата [фирма] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен валидно договор за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ BL 5309 от 22.02.2007г. Приел е, че съгласно данните от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, дължимата главница е в размер на сумата 131 959,92 лева, последното погасяване на дължима главница е от 23.12.2010г., като след тази дата са настъпили обективни условия за предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита съгласно клаузата на чл.25 б.“в“ от същия. Независимо от това съдът е приел, че изискуемостта на вземането срещу кредитополучателя е настъпила по силата на чл.617 ал.1 от ТЗ, с постановяването на решение №186 от 30.10.2012г. по т.д.№144/2012г. на Плевенски окръжен съд, с което на основание чл.630 ал.2 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], [населено място].
Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, обусловили неговите решаващи изводи: 1.Приложими ли са разясненията по т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС в случаите, при които длъжникът е обявен в несъстоятелност?; 2.Трябва ли да се приеме, че с обявяването на дружеството длъжник в несъстоятелност, кредиторът /без да е уведомил изрично длъжника/ е изпълнил процедурата по чл.60 ал.2 от ЗКИ? 3. Разполага ли кредиторът с възможност да предяви правата си в производство по чл.417 от ГПК при наличие на вече предявено от него и прието вземане на същото основание в производството по несъстоятелност на същия длъжник? Поддържа,че постановяването на решение на ВКС на РБ по съществото на жалбата ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Същевременно той трябва да посочи и кое от допълнителните основания за допускане на касационната жалба до касационен контрол е налице.
В настоящия случай първият въпрос, формулиран от касатора в представеното от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд относно предсрочната изискуемост на вземането на ищеца към ответното дружество, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност. По отношение на този въпрос обаче не е налице селективното основание по т. 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК. Съгласно дадените указания в т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, когато е налице неправилна съдебна практика, която следва да бъде преодоляна, или законите са непълни, неясни или противоречиви, съответно правната уредба се нуждае от осъвременително тълкуване с оглед настъпили промени в законодателството и обществените условия. В случая липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Разпоредбата на чл.617 ал.1 от ТЗ намира приложение само към задълженията на търговци, по отношение на които е открито производство по несъстоятелност. Разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ предвижда възможност за банката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем от нея поради неплащане на една или повече вноски. Двете разпоредби визират различни хипотези на настъпване на предсрочна изискуемост на парични задължения, като по отношение на приложното им поле не съществува неяснота или противоречие, които да бъдат преодолявани по тълкувателен път.
По отношение на втория въпрос следва да се отбележи,че същият не е коректно формулиран и не съответства на мотивите на въззивния съд, поради което не е обуславящ за изхода на спора. В мотивите си съдът приема, че вземането на ищеца е станало предсрочно изискуемо на основание чл.617 от ТЗ, но не застъпва тезата, че с обявяването на дружеството длъжник в несъстоятелност, следва да се счита за изпълнена процедурата по чл.60 ал.2 от ЗКИ. Поради това и въпросът не може да обуслови допускането на касационния контрол.
По третия въпрос е налице формирана по реда на чл.274 ал.3 от ГПК задължителна съдебна практика, служебно известна на настоящия състав, обективирана в определение №84 от 30.01.2015г. по т.д. №626/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. Съгласно тази практика на основание чл.637 ал.6 т.3 от ТЗ вр. чл.429 ал.3 от ГПК след откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника е допустимо предявяването на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу него с предмет парично вземане на кредитор към длъжника, извън трудовите спорове по чл.637 ал.6 т.2 от ТЗ, но само ако това вземане на кредитора – ищец е обезпечено със залог или ипотека върху имущество на трети лица и обезпечителното правоотношение не е погасено. В същото определение е прието, че въз основа на издадения в полза на кредитора срещу длъжника изпълнителен лист може да се проведе индивидуално принудително изпълнение по ГПК единствено върху заложеното/ипотекирано имущество на третото лице, обезпечаващо в полза на кредитора чуждия дълг, но не и върху имущество от масата на несъстоятелността. В настоящата хипотеза задължението по процесния договор за кредит на касатора – длъжник в производство по несъстоятелност, е обезпечено с договорна ипотека, учредена на 05.10.2009г. в полза на банката от лицата В. Х. М. и Г. Х. М., като производството по чл.422 от ГПК е образувано след откриването на производството по несъстоятелност по отношение на кредитополучателя. Поради това са приложими разрешенията в определение №84 от 30.01.2015г. по т.д. №626/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. Наличието на задължителна практика по значимия за делото правен въпрос изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановеното по чл.274 ал.3 от ГПК определение на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №280/04.11.2014г. по в.т.д. №238/2014г. на Великотърновски апелативен съд, ГК, в обжалваната част, с която е отменено решение №125 от 17.07.2014г. по т.д. №10/2014г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма], в несъстоятелност, иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК и вместо това е признато за установено, че в полза на [фирма] съществува вземане срещу [фирма], в несъстоятелност, по договор за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ BL 5309 от 22.02.2007г. и анекси към него в размер на 131 959,92 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 01.08.2013г. до изплащане на вземането, 9 615,24 лева – договорна лихва за периода от 21.01.2013г. до 26.07.2013г., 399,98 лева – такси за периода от 21.09.2012г. до 26.07.2013г., 2 839,50 лева – разноски, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2483/01.08.2013г. по ч.гр.д.№4131/2013г. на Плевенски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.