4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
С., 26.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 215/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1023 от 30.06.2011 г. по гр.д. № 998/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено Решение № 39 от 04.02.2011 г. по гр.д.№ 674/ 2010 г. на Асеновградски районен съд, с което е уважен предявеният иск, и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 17 124.98 лв. – застрахователно обезщетение за вреди на МПС ”С. Й. К.” с д.к. [рег.номер на МПС] в резултат на ПТП на 26.09.2008 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение към касационна жалба жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противо -речиво от съдилищата – с Р.№211/15.06.2011 г. по НАХД №158/2011 г. Адм.съд – К. и с Р. от 26.03.2009 г. по НАХД № 60/2009 г. на РС – Ихтиман, както и с първоинстанционното решение по делото, е прието, че е валидно представеното от жалбоподателя към момента на ПТП свидетелство за правоуправление, а въззивният съд е в противоречие със съдебната практика по материалноправния и процесуалноправен въпрос притежавал ли жалбоподателят към момента на ПТП валидно свидетелство за правоуправление и правоспособен водач ли е. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът не е извършил цялостна преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства, затова е стигнал до погрешния извод, че няма валидно свидетелство за правоуправление към датата на ПТП. Поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по съображения, че липсва практика по чл. 161 ал. 1 ЗДвП за валидността на територията на РБългария на свидетелство за правоуправление, издадено в РТурция, като въззивният съд неправилно е възприел представените писмени доказателства. Жалбоподателят сочи, че важно значение за развитие на правото, е въпросът: при представено по делото свидетелство за правоуправление, издадено в РТурция, придружено с легализиран превод на български език, следва ли да се приеме, че е правоспособен водач и че към датата на ПТП е притежавал валидно свидетелство за правоуправление на територията на РБългария. Иска да се допусне касационно обжалване, тъй като изложените въпроси обуславят решаващата воля на въззивния съд, освен това са и от значение за точното прилагане на закона в конкретния спор, и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, който е отхвърлен, цената на който не е до 10 000 лв., затова намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 17 124.98 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка ”пълно каско” за вреди на МПС ”С. Й. К.” с д.к. [рег.номер на МПС] , в резултат на ПТП на 26.09.2008 г., отремонтирани от ищеца, на стойност, посочена в издадената за ремонта фактура. Изложени са съображения, че към момента на настъпване на вредите, ищецът е управлявал автомобила с издадено в България свидетелство за правоуправление с изтекъл срок на валидност, а това, че е притежавал и валидно свидетелство за правоуправление, издадено в РТурция, на което основание наложената му санкция с наказателно постановление е отменена по НАХД №60/2008 г. на Ихтимански районен съд, е без значение по делото, тъй като не е доказал, че е управлявал МПС като правоспособен водач, предвид констатациите в Протокола за ПТП и с оглед чл. 161 и чл. 162 ЗДвП, затова следва да се приложи т.11.1 от Общите условия. Съдът е изложил и съображения, че ищецът няма активна материално – правна легитимация да иска обезщетение, тъй като Договорът ”каско” е сключен в полза на трето лице – [фирма] – [населено място] – това лице е носител на правото да получи застрахователно обезщетение, а ищецът може да иска обезщетението в полза на това трето лице, но не и в своя полза. Съдът е заключил, че не е установено причинените на автомобила вреди да съответстват на механизма на ПТП – не е доказана причинно – следствената връзка между механизма на ПТП и вредите и е отхвърлил иска като неоснователен.
С оглед изложеното не е релевантен за делото изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос бил ли е правоспособен водач на МПС към датата на ПТП, при което е увреден автомобилът – както и да се реши този въпрос, той има отношение към възражението на застрахователя, че следва да се приложи специалното изключение по т.11.1 от Общи условия по застраховка „каско” на МПС, в който случай застрахователят не покрива щети за застрахованото МПС по клауза ”А” – в резултат на ПТП, решаването на въпроса няма да се отрази на изхода по делото. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02. 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, материалноправният или процесуално – правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. Липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца да претендира застрахователно обезщетение по риска ”каско” за вреди на МПС в резултат на ПТП, поради това, че Договорът за застраховка от 18.07.2008 г., е сключен в полза на Първа инвестиционна банка – трето ползващо се лице, е определящото за основателността на иска. След като се реши въпросът за активната материалноправна легитимация на ищеца да получи застрахователното обезщетение (която в случая не е налице), може да се обсъжда основателността на възражението на застрахователя, че следва да се приложи изключението, съдържащо се в т.11.1 от Общите условия.
С оглед изложеното не следва да се обсъждат доводите на страните решава ли се противоречиво от съдилищата изведеният от жалбоподателя материалноправен въпрос и дали решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За касационната инстанция жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата разноски 792 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1023 от 30.06.2011 г. по гр.д. № 998/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 798 лв. – разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: