О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
София, 06.12.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2325/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община] срещу решение № 1640 от 28.07.2016 г. (с погрешно посочена 2014 г.) по в. гр. д. № 4596/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което e потвърдено постановеното от Благоевградски окръжен съд решение № 3609 от 04.08.2015 г. по гр. д. № 55/2014 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Н. И. Т. от [населено място] иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване за недействително по отношение на него на извършеното от [фирма], [населено място] разпореждане чрез апорт в [фирма], [населено място] с подробно описани в акта недвижими имоти – урегулиран поземлен имот ІХ (девети) в квартал 29 извън регулацията на [населено място], [община], с площ от 7 327 кв. метра с намиращите се в него сгради.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради липса на правен интерес от предявения иск по чл. 135 ЗЗД, поради което моли същото да бъде обезсилено или отменено. Аргументира становището си с твърдението, че ищецът Н. Т. няма качеството на кредитор на [фирма] за посочената в исковата молба сума 250 000 евро, тъй като това му качество е отречено с влязлото в сила решение № 836 от 20.02.2015 г. по гр. д. № 138/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, с което предявеният от него иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за същата сума е отхвърлен.
Като значим за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Допустимо ли е съдът да се произнася по факти и доводи, които не са твърдяни в исковата молба“. За същия се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 84 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 1430/2011 г. на ІV г. о. и решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. на ІІІ г. о.
Ответникът по касация – Н. И. Т. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 03.11.2016 г.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], [община] – не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Н. И. Т. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], [община] и [фирма], [населено място], [община] иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване недействителността на извършения от първия ответник апорт в капитала на втория ответник на описаните недвижими имоти, въззивният съд е приел, че в случая са осъществени всички предвидени в чл. 135 ЗЗД предпоставки за уважаване на претенцията. По-конкретно, прието е, че: ищецът Н. И. Т. е кредитор на ответника [фирма] за сумата 250 000 евро, платена като цена по сключения между тях предварителен договор от 25.03.2009 г. за продажба на процесните недвижими имоти, който впоследствие на 15.05.2013 г. е бил развален поради неизпълнение на задължението за прехвърляне собствеността на имотите; притезанието на ищеца към [фирма] произлиза от подписаното на 10.07.2011 г. допълнителното споразумение към предварителния договор, с което е новирано предхождащото задължение за прехвърляне правото на собственост; след възникване на вземането към кредитора, на 28.03.2012 г. от страна на ответника [фирма] е извършено разпореждане с имотите, предмет на предварителния договор, като същите са апортирани в капитала на ответника [фирма], [населено място]. С оглед обстоятелството, че към датата на разпореждането двете ответни дружества са „свързани лица“ по смисъла на §1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон, тъй като са представлявани от едно и също физическо лице – М. Н. Т., за доказано е преценено и знанието им за увреждане на кредитора.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, поставеният от касатора въпрос не подлежи на обсъждане, тъй като същият е относим към оплакване за неправилност на въззивното решение, каквото изобщо не е изложено в касационната жалба. Единственото релевирано от касатора оплакване срещу постановеното от Софийски апелативен съд решение е това за неговата недопустимост, произтичаща от липсата на правен интерес от предявения иск поради обстоятелството, че с влязло в сила в хода на процеса решение е отречено качеството на ищеца на кредитор за твърдяното от него вземане за сумата 250 000 евро. Оплаквания за неправилност на акта на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, в т. ч. и за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в обсъждането на факти и доводи, които не са твърдени в исковата молба, не са заявени. С оглед на това и предвид императивната норма на чл. 290, ал. 2 ГПК, доколкото не е свързан със заявените в касационната жалба оплаквания, поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Ето защо, не следва да се преценява налице ли е поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
К. контрол не може да бъде допуснат и поради вероятна недопустимост на обжалваното решение, в каквато насока е оплакването в касационната жалба и за което ВКС е длъжен да следи и служебно, с оглед указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК. Фактът, че с влязло в сила решение е отхвърлен предявеният от ищеца Н. И. Т. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], [община] иск за сумата 250 000 евро, с която именно същият се легитимира като кредитор на ответника [фирма] в производството по чл. 135 ЗЗД, не обосновава извод за вероятна недопустимост на предявения П. иск, тъй като наличието на изискуемата от закона предпоставка ищецът, предявил иска по чл. 135 ЗЗД, да е кредитор с неудоволетворено вземане, е въпрос, касаещ основателността, а не допустимостта на предявения иск, както е изяснено в задължителната практика на Върховен касационен съд по чл. 290 ГПК – решение № 165 от 19.05.2016 г. по т. д. № 883/2014 г. на ІІ т. о.; решение № 131 от 16.06.2014 г. по г. д. № 4996/2013 г. на ІІІ г. о. и др.
Поради изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1640 от 28.07.2016 г. (с погрешно посочена 2014 г.) по в. гр. д. № 4596/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: