8
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 876
София, 08.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА АНДОНОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 6328 по описа за 2014 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Б. Р. срещу решение № 1272/18.6.2014 г по гр.дело № 390/14 г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 515/6.11.2013 г по гр.дело № 714/2009 г на Врачански окръжен съд.С първоинстанционното решение е обезсилено решението, постановено по същото дело в частта, с която е обявен за окончателен предварителен договор, по силата на който [фирма] продава на В. Г. С. недвижим имот, представляващ апартамент № 5 от 88, 68 кв.м и мазе № 6 в триетажната жилищна сграда в УПИ ., кв.., ЦГЧ, [населено място], поради неизпълнение на условието от страна на купувача за плащане в двуседмичен срок на остатъка от цената в размер на 11 300 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и процесуалния закон.Иска се допускане на съдебния акт до касационен контрол и обезсилването му, като постановен не по установения ред и при липса на внесена държавна такса, респ. отмяната му и отхвърляне на молбата за обезсилване на решението, постановено по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по същата.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение № 502/3.12.2010 г по гр.дело № 714/2009 г на Врачански окръжен съд са обявени за окончателни сключените между същите страни два предварителни договора от 16.1.2007 г, първият от които за покупко-продажба на апартамент № 5 със застроена площ от 88, 68 кв.м и мазе № 6 от 6, 04 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1018.2.5, находяща се в УПИ .., кв.. в ЦГЧ на [населено място], а вторият, с предмет търговско помещение-магазин № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ., находяща се в УПИ .., кв.. в ЦГЧ на [населено място] при условие, че в двуседмичен срок купувачът В. С. заплати на продавача търговско дружество [фирма] сумата 11 300 лв за придобиване на апартамента и 13 870 лв за придобиване на магазина.Това решение е потвърдено от САС с решение от 10.5.2010 г по гр.дело № 629/2011 г и с него В. С. и осъден да заплати на дружеството разноски в размер на 3 500 лв.С определение от 14.5.2012 г по гр.дело № 1629/11 г на ВКС не е допуснато касационно обжалване, като е ревизирано определението в частта за разноските като в полза на В. С. са присъдени разноски за трите инстанции в размер на 6 301, 86 лв.Прието е, че по молба на С. е образувано производство по чл.64 ал.2 от ГПК за възстановяване на пропуснат срок за плащане на парични суми по чл.361 ал.1 от ГПК, което производство е приключило с окончателно определение на ВКС, постановено на 12.7.2013 г по ч.гр.дело 3787/13, с което в полза на молителя е възстановен срока за изпълнение на задълженията по чл.362 ал.1 от ГПК по влязлото в сила съдебно решение чрез определяне на нов двуседмичен срок, считано от постановяването на съдебния акт.Прието е, че след възстановяване на срока по чл.361 ал.1 от ГПК и в рамките на същия, купувачът В. С. е отправил до дружеството нотариална покана, получена на 23.7.13 г, в която освен съдействие чрез предоставяне на банкова сметка прави изявление за прихващане на цената на недвижимите имоти с насрещни вземания : по отношение на апартамент № 5 с продажна цена 11 300 лв-извънсъдебно прихващане с платен данък недвижими имоти за 2011 и 2012 г в размер на 122, 38 лв и такса битови отпадъци за същия период в размер на 149, 53 лв или общо 271, 91 лв, както и с вземания против дружеството в размер на 8 691, 76 лв, произтичащи от упражнени права по чл.195 ал.1 от ЗЗД за намаляване на продажната цена, поради недостатъци и разноски в размер на 1602, 76 лв, присъдени по гр.дело 2016/11 г на Врачански районен съд под условие, че решението бъде потвърдено или дължима остава сумата 733, 63 лв, като рамките на срока тази сума е преведена по сметка на продавача.От правна страна въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е допустимо.Приел е, че молбата за обезсилване на решението по иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД подлежи на разглеждане по образуваното гражданско дело, доколкото се явява гражданскоправна последица при неизпълнение на вмененото с конститутивното съдебно решение задължение за купувача да плати в срок продажната цена.За неоснователен е приет довода на касатора за недопустимост на решението за обезсилване като постановено по преждевременно заявена молба за обезсилване, депозирана на 26.3.12 г преди влизане в сила на решението на 14.5.12 г, като е прието, че се касае за довод по съществото на молбата, а не по допустимостта на производството.В случая обаче решението е влязло в сила в хода на производството по неговото обезсилване, което съставлява зачетен от съда факт на основание чл.235 ал.3 от ГПК.Прието е, че правните последици на решението, с което предварителния договор е обявен за окончателен, настъпват след влизането му в сила, а това е датата на постановяване на определението на касационната инстанция, с което не е допуснато касационно обжалване.В конкретния случай обаче следва да бъде съобразено, че с определение от 12.7.13 г по ч.гр.дело № 3787/13 г на ВКС, е възстановен срока за изпълнение на задължението за плащане на продажната цена, считано от 12.7.13 г до 26.7.13 г, като за преценката дали е извършено плащане важат общите способи на ЗЗД за изпълнение на задълженията, вкл.прихващане по чл.103 ал.1 от ЗЗД и чл.104 от ЗЗД.По отношение на продажната цена на спорния апартамент в размер на 11 300 лв касаторът е противопоставил възражение за прихващане на изплатените от него, за сметка на ответника-продавач задължения на обща стойност 271, 91 лв. и ликвидните и изискуеми вземания за разноски по гр.дело № 714/2009 г в размер на 6 301, 86 лв, с които е извършена компенсация за част от продажната цена за обекта по другия предварителен договор.Прието е, че първоинстанционният съд законосъобразно е зачел регламентирания в закона компенсационен ефект на платените от ищеца–купувач за сметка на ответника задължения към държавата-данъци и ТБО в размер на 271, 91 лв към момента в който прихващането е могло да се извърши-13.12.12 г-датата на плащане, която следва по време датата на влизане на решението по чл.19 ал.3 от ЗЗД в сила до размера на 11 028, 09 лв.Не е установено обаче пълно изпълнение по смисъла на чл.63 от ЗЗД, доколкото за остатъка от продажната цена купувачът е противопоставил възражение за прихващане на неликвидни вземания-присъдени суми със съдебно решение, което не е влязло в сила.В този смисъл съдът е приел, че в производството по чл.362 ал.2 от ГПК е допустимо и купувачът разполага с възможност за въвеждане на възражение за съдебно прихващане с неликвидни вземания по отношение на плащането на цената, но в този случай ще следва да установи насрещните си вземания по основание, размер, ликвидност и изискуемост, каквото доказване не е проведено.Действително тези вземания са предмет на друго висящо гр.дело, но дори и при положителен изход за касатора с оглед, че погасителния ефект на съдебното прихващане, то няма обратно действие и настъпва след влизане в сила на съдебното решение т.е погасителния ефект ще настъпи извън предвидения в закона срок за плащане на цената, а неточното изпълнение в конкретния случай следва да бъде приравнено на пълно неизпълнение.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК са поставени следните въпроси :
1/Процесуалноправни : Допустимо ли е развитие на производство по чл.362 ал.2 от ГПК по обезсилване на съдебното решение по чл.362 ал.1 от ГПК без внасяне на държавна такса по чл.73 ал.3 от ГПК при предявяване на искането.Правото да се иска обезсилване на съдебното решение изисква ли надлежно да бъде упражнено в отделен исков процес, със самостоятелен конститутивен иск или може да бъде упражнено с молба по вече приключилото съдебно производство по чл.362 ал.1 от ГПК.При висящо производство за обезсилване на съдебното решение и висящо съдебно производство с вземания по които е направено възражение за съдебно прихващане, което от двете производства се явява преюдициално и кое следва да бъде спряно.Задължително ли е обсъждането на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и всички доводи на страните, свързани с твърденията им, за да бъде установена обективната истина.
2/Материалноправни : Налице ли е пълно неизпълнение по смисъла на чл.63 от ГПК, в хипотезата, при която по отношение на остатъкът от продажната цена, купувачът е противопоставил възражение за съдебно прихващане под условие по чл.104 ал.1 изр.2 от ЗЗД със суми за недостатъци от строителството, присъдени с невлязло в сила съдебно решение.Представлява ли в този случай злоупотреба с право поведението на продавача да обжалва невлязлото в сила решение и спирането на производството по делото за отбив от цената, тъй като ответникът по молбата не оспорва вземането по размер и основание, а оспорва единствено неговата ликвидност.
Подържа се наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 от ГПК.
Касаторът е представил следните съдебни актове :
Решение № 225 от 28.5.2011 г по гр.дело № 631/2010 г на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, постановено по реда на чл.290 от ГПК.С това решение е отхвърлен иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.82 от ЗЗД за сумата 5 539, 83 лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от забава в изпълнението на договор за строителство, изразяващи се в неполучен месечен пазарен наем, като е разрешен въпроса относно предпоставките за допускане на съдебна компенсация.Прието е, че съдът е следвало да проведе разлика между материалното и процесуално възражение за прихващане, която се изразява в допустимостта и основателността на съдебната компенсация не само с неликвидно, но и с неизискуемо към момента на компенсационното изявление насрещно вземане, щом като материалноправните предпоставки за извършването й са настъпили преди приключване на устните състезания.Меродавният момент за възникване на компенсацията е денят, в който са приключили устните състезания, което задължава съдът при постановяване на решението си да вземе предвид всички релевантни за спорното право факти, настъпили след предявяване на иска, то следва, че съдебният акт трябва да зачете и настъпилата в хода на делото изискуемост на насрещното вземане, независимо дали то е въведено като предмет на насрещния иск или е предявено с възражението за прихващане
С решение № 298 от 28.4.2010 г, постановено по гр.дело № 3972/2008 г на ВКС, Четвърто ГО постановено по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че е необходимо съдът на обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и всички доводи на страните, свързани с твърденията им, което задължение произтича от разпоредбите на действащия процесуален закон и нормата на чл.121 ал.2 от Конституцията на Република България.
Представено е решение № 256 от 22.11.2011, постановено по в.гр.дело № 479/11 г на Шуменски окръжен съд, за което липсва отбелязване да е влязло в сила, поради което не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Представено е определение № 445 от 20.9.2012 г на ВКС, Първо Гражданско отделение, постановено по реда на чл.274 ал.2 от ГПК, с което е прието, че е налице връзка на прюдициалност между спора за присъждане на обезщетение за скрити недостатъци и изхода на молбата за обезсилване на конститутивното решение по чл.19 а.3 от ЗЗД, поради неплащане на цената, като решението по тази молба ще има значение за уважаване на облигационната претенция на собственика към продавача.
По заявените касационни основания.
По процесуалноправните въпроси.
Според разпоредбата на 362, ал. 1 от ГПК, при иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор при условие ищецът да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата, а според ал. 2, ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението. „Първоинстанционният съд“, визиран от законодателя като компетентния такъв да се произнесе по молбата за обезсилване на решението е този, разглеждал иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.Тази разпоредба е специална и дерогира приложението на общите разпоредби, определящи подсъдността за предявяване на иска в зависимост от неговата цена.Нормата на чл.362 ал.2 от ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване и независимо от обстоятелството, че в някои съдебни решения правната възможност на страната по този текст е формулирана като „искане”, а в други като „иск”, съдебната практика е безпротиворечива и последователна по отношение на виждането, че се касае за молбата за обезсилване на решението по иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, която подлежи на разглеждане по образуваното гражданско дело, доколкото се явява гражданскоправна последица при неизпълнение на вмененото с конститутивното съдебно решение задължение за купувача да плати в срок продажната цена.Не се касае до самостоятелен иск, който следва да бъде предявен в отделно гражданско производство с внасяне на съответната държавна такса.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по останалите повдигнати от касатора процесуалноправни правни въпроси.Същите имат значение за решението по делото, но не се разрешават противоречиво от съдилищата.В представеното от касатора определение, постановено по реда на чл.274 ал.2 от ГПК на Върховния касационен съд, въпросът относно това, кое от двете дела е с преюдициален характер /това по чл.195 ал.1 от ЗЗД или това образувано по молба за обезсилване на решение по чл.19 ал.3 от ГПК/ е разрешен в приетия от въззивния съд смисъл, като е постановено, че именно решението по второто дело ще има значение за уважаване на облигационната претенция на собственика към продавача.Подаването на въззивна жалба от своя страна не може да се третира като злоупотреба с право, а като способ за упражняване незаконно регламентирани процесуални права.
По последния процесуалноправен въпрос.
Разпоредбата на чл. 269 ГПК урежда правомощията на въззивния съд, който се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С обжалваното решение съдът е упражнил правомощията си съобразно изискванията на закона. Отчел е липсата на първите две групи пороци водещи до нищожност и недопустимост на решението, проверил е правилността на решението, съобразно въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати грешки от първоинстанционния съд, като е обсъдил представени от касатора доказателства и доводите му, за които е поддържано, че не обсъдени от първоинстанционния съд поради негови процесуални пропуски. Съдът е извършил преценка на всички релевантни за делото факти и обстоятелства, като е направил извода, че няма доказано плащане в двуседмичен срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което въззивното решение е постановено в пълно съответствие с представеното от касатора решение по чл.290 от ГПК, представляващо задължителна съдебна практика – № 298 от 28.4.2010 г, постановено по гр.дело № 3972/2008 г на ВКС, Четвърто ГО, като по този начин са съобразени нормите на действащия процесуален закон и Конституцията на РБ-чл.121 ал.2.
По повдигнатите материалноправни въпроси.
Същите са разрешени по задължителен начин с решения по реда на чл.290 от ГПК, а именно : решение № 82 ОТ 21.03.2012 Г. ПО ГР. Д. № 844/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС и решение № 72 ОТ 14.07.2011 Г. ПО Т. Д. № 659/2010 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС.С първото от тях е прието, че в производството по чл.362 ал.2 от ГПК съдът следва единствено да съобрази дали в законоустановения срок купувачът е платил посочената в решението цена и дали неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, т.е. дали не е била налице обективна невъзможност за изпълнение. Касае се за специално производство, при което предпоставките за обезсилване са уредени стриктно и изчерпателно поради което в него не подлежат на разглеждане други въпроси с изключение на този платена ли е в срок продажната цена.С второто решение е прието, че в особеното исково производство по реда на чл.362 от ГПК купувачът не разполага с възможността за въвеждане на възражение за съдебно прихващане с неликвидни вземания по отношение на плащането на цената.
Представеното от касатора решение № 225 от 28.5.2011 г, с което е отхвърлен осъдителен иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.82 от ЗЗД няма отношение към настоящия съдебен спор, предмет на който е съдебен акт постановен в специално производство по чл.362 ал.2 от ГПК по предявен конститутивен иск в което не може да бъде въвеждано възражение за прихващане с неликвидни вземания.
В обобщение следва да се приеме, че поставените материалноправни въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, като е прието, за неустановено по делото пълно изпълнение по смисъла на чл.63 от ЗЗД от страна на касатора, доколкото за остатъка от продажната цена купувачът е противопоставил възражение за прихващане на неликвидни вземания-присъдени суми със съдебно решение, което не е влязло в сила.В производството по чл.362 ал.2 от ГПК е допустимо и купувачът разполага с възможност за въвеждане на възражение за съдебно прихващане с неликвидни вземания по отношение на плащането на цената, но в този случай ще следва да установи насрещните си вземания по основание, размер, ликвидност и изискуемост, каквото доказване не е проведено.Тези вземания са предмет на друго висящо гр.дело, но дори и при положителен изход за касатора с оглед, че погасителния ефект на съдебното прихващане, то няма обратно действие и настъпва след влизане в сила на съдебното решение т.е погасителния ефект ще настъпи извън предвидения в закона срок за плащане на цената, а неточното изпълнение в конкретния случай законосъобразно е приравнено на пълно неизпълнение.
Предвид изложеното не е налице нито една хипотеза на чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 от ГПК, обосноваваща допустимостта на касационния контрол по отношение на обжалвания въззивен акт.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1272/18.6.2014 г по гр.дело № 390/14 г на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.