ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№876
София, 5.08. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 394/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Х. против въззивното решение на Пловдивски окръжен съд № 2* от 10.12.2009 год. по гр. д. № 1352/2009 год., с което е потвърдено решение № 652 от 14.03.2009 год. по гр. д. № 3881/2006 год. на Пловдивски районен съд, с което на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е отмен договор за дарение от 30.12.1997 год. сключен с нотариален акт № 38/1997 год. на нотариус при Пловдивски районен съд, с който М. Б. К. дарила на В. Ц. Д. (Хронева) нейна внучка ? идеална част от дворно място в с. Б., община Р., гр. П., цялото с площ от 1050 кв. м, съставляващо УПИ * от кв. 9 по плана на селото и от построените в дворното място едноетажна жилищна сграда с приземен етаж със застроена площ 72 кв. м и стопанска сграда със застроена площ 14 кв. м.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивният съд с обжалваното решение се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика по материалноправните въпроси – от какво естество следва да бъдат нуждите, които обосновават предоставяне на издръжка от надареното лице към дарителя и как следва да се остойностят като размер; как следва да се коментира поведението на надареното лице, ако в процеса на делото е започнало превеждане на сума за издръжка, в случая по 100 лв. и дарителя е отказал да я получи; как и на каква база следва да се преценяват възможностите на дарителя да допълва своите доходи със средста за издръжка от имуществото, с което разполага и следва ли да се преценяват обективните възможности на надареното лице да предоставя издръжка на дарителя или този факт е ирелевантен. Представени са съдебни решения по гр. д. № 937/2002 год. на ВКС; гр. д. № 922/94 год. на ВС; гр. д. № 369/2002 год. на ВКС;гр. дело № 4052/2007 год. на ВКС;гр. дело № 132/2001г. на ВКС; гр. д. № 161/2009г. на ВКС всички по приложението на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, с което се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Изложени са съображения за допускане на касационно обжалване по повдигнатите правни въпроси и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата М. Б. К. в писмен отговор на касационна жалба поддържа липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване и съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи предявения иск и отмени направеното в полза на жалбоподателката дарение на описания недвижим имот, въззивният съд е приел, че дарителката е възрастна жена със заболявания на поддържащо медикаментозно лечение, с ниска пенсия в размер на 122 лв. и дори да се приеме, че би могла да отдава под наем една стая от апартамента, в който живее, то месечният наем, които би получила е недостатъчен да допълни установения, чрез заключение на икономическа експертиза, необходим месечен минимум издръжка от 358 лв. Посочено е още, че материалните възможности на надареното лице и по точно липсата на такива не го освобождават да предоставя издръжка на дарителя, от която той се нужда, до размера на подарения имот. При тези съображения съдът е приел, че фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е доказан и уважил иска на посоченото правно основание.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не са разрешени в противоречие с утвърдената съдебна практика, включително и представената към изложението.
Отмяната на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е свързана непосредствено с поведението на надарения от момента, когато моралното му задължение на признателност спрямо дарителя се превърне в правно, при възникнала нуждата от издръжка на дарителя. Фактическият състав на иска предпоставя да се установи, че дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка, която трансформира моралното задължение на признателност на надарения в правно, дарителят да е поискал издръжка и надарения да е отказал. В тежест на дарителя е да установи трайната си нужда от издръжка, която включва обичайните потребностите за живот с оглед възрастта и социалното му положение, като в случая дарителят е установил наличието и на специфични нужди обусловени от здравословното състояние на ищцата, които са довели до увеличение на месечната сума необходима за издръжката й. В този смисъл, правният въпрос относно нуждите обуславящи предоставянето на издръжка на дарителя на недвижимия имот, респ. тяхното остойностяване с помощта на вещи лица, с обжалваното решение е разрешен съобразно представената съдебна практика. Вторият правен въпрос относно процесуалното поведението на ищцата в процеса на делото няма отношение към решаващите мотиви на съда за уважаване на иска. Соченото от жалбоподателката поведение на ищцата няма характер на доказателствено средство, не представлява признание с доказателствено значение и съдът не е основал решението си на това поведение, в който смисъл този въпрос не обуславя изхода на делото. Относно правния въпрос, следва ли да се преценяват възможностите на дарителя да допълва издръжката си, чрез доходи от собствени недвижими имоти, обжалваното решение е постановено съобразно утвърдената съдебна практика, според която съдът е длъжен да отчете наличието на такива възможности при преценката налице ли е трайна нужда от издръжка, която дарителят не може да покрие със собствени средства. С обжалваното решение тези възможности за изяснени детайлно, чрез допуснати писмени и гласни доказателства. Третия правен въпрос свързан с материалните възможности на надареното лице да предостави издръжка на дарителя не е разрешен в противоречие с представеното към изложението съдебно решение по гр. д. № 484/2007 год. на ВКС. Посоченото съдебно решение застъпва становището, че надареният дължи издръжка в рамките на своите възможности. Разискван е въпросът, налице ли е неоправдан отказ от даване на издръжка – обстоятелства относими към конкретна фактическа обстановка, изводите от която не съставляват основание за допускане на касационно обжалване. В това отношение обжалваното съдебно решение е съобразено с установената съдебна практика, според която надареният дължи издръжка в рамките на подареното имущество, без оглед на материалното си положение.
Изложеното дава основание се приеме, че не е установено приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, поради наличие на установена съдебна практика, за която жалбоподателката не обосновава нужда да се промени като неправилна.
С оглед изхода на делото, жалбоподателката ще следва да заплати направените съдебни разноски за касационното производство в полза на ответницата К в размер на 300 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2* от 10.12.2009 год. по гр. д. № 1352/2009 год. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Ц. Д. (Хронева) да заплати на М. Б. К. съдебни разноски за касационното производство в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ