5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
С., 12.07.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.160 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. Р.- К. и Д. К. К. и двамата от [населено място] чрез пълномощника им адв. Н. Дешлиева срещу въззивно решение от 24.08.2010 год. по гр.д. № 777/1999 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 17.06.1998 г. по гр.д. № 869/1997 г. на Софийски районен съд, с което е обявен за нищожен договор за покупко- продажба на държавен недвижим имот по реда на НПЖДЖФ/отм./ от 22.08.1990 г., сключен между председателя на ИК на ОбНС “Л.” и Д. К. К. и К. В. Р.-К. на следния недвижим имот: мансарден етаж от сграда, находяща се на [улица],[жк], в [населено място] от 118.05 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други обслужващи помещения и 1/3 ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, ведно с избено и таванско помещение по иск предявен от СО- район “Л.” срещу Камбови.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което договорът за покупко-продажба е обявен за нищожен Софийски градски съд е приел, че е сключен на 22.08.1990 г., след приемане на решението на Великото народно събрание от 17 август 1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество с което е спряно разпореждането с одържавени по реда на ЗОЕГПНС жилища. Това решение съгласно чл.84, ал.3 от действащата при приемането му Конституция от 1971 г. е влязло в сила още с приемането му. Разпоредителна сделка с имот, предмет на това решение е нищожна, ако е извършена след приемането му. Изложил е съображения, че е налице и другото въведено основание за нищожност на договора за продажба- нарушение на разпоредбата на чл.120 НДИ /отм./ и чл.121 НДИ /отм./, а именно че заповедта по чл.120 НДИ /отм./ и договорът, който се сключва въз основа на заповедта – чл.121 НДИ /отм./ са подписани от лице различно от нормативно определеното. Приел е, че по делото не е установено издадената заповед от секретаря на ОбНС да е при условията на заместване на титуляра, поради разрешен отпуск на последния, както и за делегиране на правомощия по чл.121, ал.1 НДИ/отм./, както и че преценката за размера на жилището не е направена от оправомощеното лице- председателя на ИК/ тъй като не са събрани доказателства жилището да е ведомствено и да е предоставено на К., макар да е извършено настаняване от К./.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и на които даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с цитираната и представена каузална практика на състави на ВС и ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответната страна- Столична община не е подала писмен отговор.
В писмения отговор на касационната жалба МРРБ чрез пълномощника си ю.к. П. Бояджийски изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор на касационната жалба трето лице-помагач Ж.-Р. А. Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира че касационата жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл.283 ГПК и е допустима.
В изложение да допускане на касационно обжалване се поставя процесуалноправният въпрос за задължението на съда по чл.25 ГПК /отм./ във всяко положение на делото служебно да вземе предвид липсата на процесуална правоспособност, на законна представителна власт и на пълномощно за предявяване на иска. Поддържа се, че исковата молба е подадена от името на ОбНС “Л.”, който няма качество на юридическо лице и е подписана от председателя на В., който няма право с действията си да ангажира юридическото лице-/ тогава Столичен градски народен съвет/ и да го представлява пред съд. Въззивният съд не е взел предвид служебно липсата на процесуална правоспособност на ищеца и на законна представителна власт на подписалия исковата молба и не е изпълнил задълженията си по чл.25, ал.2 ГПК /отм./, което е в противоречие с разрешението дадено в приложените решения на ВКС: № 1355 от 4.11.2003 г. по гр.д. № 2177/2002 г. на ТК; № 1213 от 4.11.2008 г. по гр.д. № 707/2008 г. на ІV г.о.; № 563 от 17.11.2009 г. по гр.д. № 3486/2008 г. на ІІ г.о.; № 664 от 11.04.2002 г. по гр.д. № 1437/2001г. на V г.о.; № 1716 от 23.11.2001 г. по гр.д. № 181/2001 г. на ІV г.о.
Задължението на съда във всяко положение на делото служебно да взема предвид липсата на процесуална дееспособност и на законна представителна власт и да определи срок за поправяне на тези недостатъци е установено в разпоредбата на чл.25 ГПК /отм./ и когато това не е сторено от съда постановеното решение е недопустимо, но в случая тези недостатъци са отстранени и това е видно от приложените решение от 11.10.1994 г. по гр.д. № 2963/1991 г. на Софийски районен съд, решение ; решение № 987 от 6.01.1997 г. по гр.д. № 165/1996 г. на ВКС, ІІ г.о; решение от 17.06.1998 г. по гр.д. № 869/1997 г. на СРС, в които като ищец е посочена Столична община, която е надлежната страна. Кога точно процесуално е отстранен този недостатък не може да се установи, тъй като всички дела от инстанциите са били изгубени и възстановени, доколкото това е било възможно. Същите съображения са относими и по отношение оплакванията за липса на представителна власт на лицето подписало исковата молба. Ако е съществувал такъв порок моментът на неговото отстраняване не може да се установи. Всички последващи процесуални действия са извършени от надлежен процесуален представител на Столична община. Преценката на тези процесуални предпоставки за допустимост е извършена на база конкретните данни по конкретното дело и не влиза в противоречие с цитираните решения на състави на ВКС.
Поставен е и въпроса за нередовност на исковата молба, поради липса на правен интерес и поради разглеждане на несвоевременно предявени нови искове.
Въпросът за правния интерес и вида на търсената с иска защита е разрешен с решение № 987 от 6.01.1997 г. по гр.д. № 165/1996 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че при заявения петитум в исковата молба, изложените от ищцовата страна нови твъдения, а именно, че процесният договор е сключен при действието на мораториума за разпореждане с недвижими имоти, одържавени по ЗОЕГПНС, приет с решение на Великото народно събрание, че заповедта за продажба на имота, предмет на договора е подписана от секретар на ИК на РНС, а не от председателя, че е липсвало разрешение на ИК на СГНС за продажбата на по-голяма площ, че К. не е бил регистриран и не е имал картотека за нуждаещ се и пр., като тези твърдения не представляват изменение на иска, тъй като те не променят основанието за нищожност, а именно нарушение на закона-чл.26, ал.1, изр.1, предл.1 ЗЗД, така, че те са само нови твърдения в подкрепа на исковата молба. Това решение е преклудирало възможността да се повдига отново въпроса за правния интерес от иска, като е прието че такъв е налице, като е посочено точно правното основание на иска, който следва да бъде разгледан от Софийски районен съд. Обжалваното решение е постановено в рамките на задължителните указания. Съдът е разгледал иска като такъв с правно основание чл.26, ал.1,изр.1, предл.1 ЗЗД. При тези данни не може да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос от въззивния съд с даденото такова в решение № 1353 от 13.01.2009 г. по гр.д. № 4701/2007 г. на ВКС, ІV г.о.
По въпроса за точното приложение на чл.134, ал.1 ГПК /отм./ Този въпрос макар и да е съществен в случая не е довел до изводите на съда обусловили крайния изход по спора. При анализ на всички доказателства, а не само на гласните такива съдът е приел, че при цялостното осъществяване на сложния фактически състав на продажбата е налице липса на компетентност у административния орган. Не само заповедта и договора не са подписани от оправомощеното лице, но и преценката на характера на жилището като ведомствено не е извършена от надлежния орган. Не преценката за точното приложение на чл.134, ал.1 ГПК /отм./ е от значение в случая за изхода по спора, а установената от съда пълна липса на законовите предпоставки за валидност на продажбата. В този смисъл цитираните в изложението решения не могат да бъдат съобразявани.
Поставен е и въпроса относно възможността за прехвърляне на законова компетентност от един административен орган на друг, за упражняване на чужда компетентност на основание заповед за заместване на титуляра или възлагане, за възможността да се делегират правомощия на председателя на ИК във връзка с държавните имоти по чл.120 и чл.121 НДИ /отм./ с решение на висшестоящия на председателя орган.
Така поставен въпросът касае задължението на съда да извърши преценка на всички доказателства по делото и въз основа на нея да даде отговор за наличието или липсата на делегирана компетентност у административния орган. Тази преценка касае съществото на спора, а не е въпрос обуславящ възможността да бъде извършена селекция на касационната жалба, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Всички оплаквания касаещи възможността за делегиране на правомощия между административните органи са въпроси свързани с правилността на съдебния акт, която може да се проверява само ако се допусне касационно обжалване, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
Оплакването за наличие на дискриминационно отношение на държавата към жалбоподателите не може да бъде преценявано от съда в настоящото производство..
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.08.2010 год. по гр.д. № 777/1999 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :