3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
София, 13.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 665 /2009 година
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.2 ГПК и чл.402, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ”А.” ООД, гр. С. против въззивното определение на В. апелативен съд № 210/25.06.2009 год., по в.ч.гр.д.№ 373/2009 год., с което е потвърдено определението на Ловешкия окръжен съд от 24. 04. 2009 год., по ч.гр.д.№ 145/2009 год..
С първоинстанционния съдебен акт на Ловешкия окръжен съд е отменено допуснатото с определение на същия съд № 98 от 10.03.2009 год., по ч.гр.д.№ 145/2009 год. обезпечение на бъдещия иск на ”А.” ООД против „Х.” АД, гр.Т. за сумата 262 837.67 лв., представляваща неиздължена цена за доставени стоки, обективирана в конкретно посочените фактури, ведно със законната лихва върху същите, чрез налагане запор върху търговското предприятие на длъжника и върху банковите му сметки, находящи се в „У. Б., „ Р. Б.” АД и „П. И. БАНКА”АД до размера на сумата 262 837.67 лв., като така наложеното обезпечение е вдигнато.
С частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона, като се твърди, че при постановяването му въззивният съд не е съобразил както императивното правило на чл.637, ал.5 ТЗ, във вр. с чл.390, ал.2 ГПК, създаващо обективна невъзможност да бъде спазен законовия едномесечен срок за предявяване на обезпечения иск, предвид откритото производство по несъстоятелност на Х.” АД, гр. Т., така и обстоятелството, че за частния жалбоподател, при евентуално благоприятен от изхода на спора резултат, ще бъде невъзможно да получи изпълнение при отсъствие на надлежно допуснато обезпечение.
Допълнително са развити и съображения относно предпоставките за отмяна в хипотезата на чл.402, ал.1 ГПК, които според частния жалбоподател в случая отсъстват и поради липса на изрично постъпила молба от заинтересованата страна, какъвто характер молбата за представяне на доказателства за предявяване на бъдещия иск не притежава.
Въз основана на наведените доводи се иска отмяна на постановеното от въззивния съд определение, като в депозирано с частната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК подробно е обосновано касационно обжалване по приложно поле.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но поради необжалваемост на постановения съдебен акт е процесуално недопустима.
Определенията, постановени в обезпечителното производство имат несамостоятелен и привременен по отношение съдебното исково производство по обезпечения иск характер, а това изключва и преграждащия им за същото ефект.
Същевременно, съобразена целта на обезпечителния процес, която не е да разреши конкретен материалноправен спор, както неправилно се поддържа от частния жалбоподател, а да гарантира изпълнение на постановеното в исковото производство във вр. със същия решение, обосновава правен извод, че обезпечителното производство се явява неотносимо към самия предмет на делото, поради което съдебните актове по гл.ХХХІV от действащия ГПК, с които се допуска или отказва обезпечение или се отменя, респ. отказва отмяна на допуснато обезпечение не попадат и във визираната от законодателя в чл.274, ал.3,т.2 ГПК категория определения, с които „се разрешават по същество други производства”, т.е. които имат решаващо значение за предмета на самото съдебно производство.
Следователно, доколкото създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на обезпечителното производство не въвежда различен, спрямо режима по предходния ГПК/ отм./ на обжалване на определенията за обезпечаване на иска и отмяна на обезпечението, то не са загубили значението си дадените с т.6 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС задължителни за съдилищата указания, според които по отношение на категорията съдебни актове, подлежащи на двуинстанционен контрол, към които спадат и горепосочените, касационната инстанция се произнася, само и единствено, когато те са постановени за първи път от въззивен съд.
В случая с постановяване на обжалваното определение по реда на въззивното производство въведеният от законодателя инстанционен контрол за законосъобразност, осъществен от В. апелативен съд, е изчерпан.
Поради това отсъствието на подлежащ на касационен контрол съдебен акт, изключва и наличието на процесуална възможност за касационната инстанция да се произнесе по основателността частната жалба, подадена от ТД ”А.. 2” ООД
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на ТД ”А.. 2” ООД, гр.С. против въззивно определение на В. апелативен съд № 210 от 25. 06. 2009 год., по ч.гр.д.№ 373/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: