3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
С., 17,11,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №831/2016 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] против решение № 2262 от 20.11.2015 г. по гр.д. № 2537/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – Е. А. К., чрез пълномощника му – адв.Н. Д. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си- ст. юрк. М. В. е поддържал, че решението подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал.`1, т.1 ГПК , „ тъй като съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон.” Поставен е въпроса : „Дали в случаите, при които се твърди определено лице да е осъществило деликтно поведение, и при възникването на същия деликт има настъпил съставомерен резултат, произнасянето на гражданския съд по въпроса за вината, създава предпоставки относно изхода на наказателното производство и презумпция за виновно поведение поради решението относно гражданско правните последици от деликта”. Формулирани са още два въпроса в същият смисъл, третиращи възможността на гражданският съд да установява деликтно поведение и неговото авторство. Страната е поддържала наличие на основание и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен като е поставен въпроса – „Следва ли въззивният съд да определя по-висок размер на обезщетението за имуществени вреди – болки и страдания, без да в хода на съдебното производство да са събирани нови факти от значение за спорното право и без пред въззивният съд да са събирани в условията на непосредственост, доказателства по основанието на претенцията”. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат- арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г. Дори и да се изведе релевантно поставен правен въпрос, въпреки неточните и без обоснована връзка с решаващите изводи на състава въпроси, то налице би било само общото основание за допускане на касационно обжалване. Страната, не е развила доводи по допълнителния критерий.Посочването на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е достатъчно, тъй като това основание предполага установеност, че конкретно поставения правен въпрос, съдът е разрешил при отклоняване от задължителна за съдилищата практика на ВС, респ. ВКС– арг.т.1 ТР ОСГТК №1/09г. Страната не е сочила каквито и да било актове в тази връзка, а само общо е поддържала неправилност на изводите на състава което е ирелевантно спрямо настоящето производство по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е сочила доводи относими към фактически състав на основанието- конкретни правни норми, които според нея да се нуждаят от тълкуване, респективно неправилно създадена и обоснована като такава съдебна практика, а се е задоволила само да възпроизведе текста на основанието.
С оглед така поддържаното от касатора изложение на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, се налага извод, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.На основание чл.78, ал.3 ГПК, вр 38, ал.2 ЗА, вр. чл.9, ал.3, вр. чл. 7, ал.2, т.4 Наредба №1/04г. на пълномощника на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите разноски за касационното производство в размер на 3322.50лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2262 от 20.11.2015 г. по гр.д. № 2537/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА ЗК [фирма], [населено място] да заплати на адв. Н. Д. от [населено място], направените пред касационната инстанция разноски в размер на 3322.50лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: