4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
[населено място], 18.12. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о.в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2863 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Х. Ю. чрез адв.Г. Г. срещу решение № 106 от 9.05.19г.по в.гр.дело № 105/19г.на Шуменския окръжен съд.С него е потвърдено решение № 96 от 1.02.19г.по гр.дело № 1380/18г.на Районен съд – Шумен в частта, с която е отхвърлен предявения от същата страна срещу В. С. М. иск с правно основание чл.59 ЗЗД,за заплащане на сумата 12768.89 лв,с която сума ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, вследствие на погасяван и от ответника,по време на сключения между страните граждански брак, заем за закупуване на нейно собствено жилище, находящо се в [населено място], [улица].
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за личното имущество на съпрузите по време на брака.Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението.
Ответницата по жалбата В. С. М. чрез адв.А. Ш. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение № 16/13.01.17г.по гр.дело № 2029/16г.на РС-Шумен, сключеният на 14.07.07г. граждански брак е бил прекратен.Съпрузите са били във фактическа раздяла от м.март 2016г.С нот.акт № 5/2006г.на 4.09.06г.ответницата е закупила недвижим имот,находящ се в [населено място], [улица],ет.10,ап.46,за продажна цена от 21600 лв, заплатена на продавача чрез предоставен кредит на купувача от „Е. Ви Би Б. Б.”АД/ У. Б.”АД/.По този договор ответницата се е задължила да погасява кредита чрез месечни вноски,като към датата на подписването му месечната вноска е била 241 лв.Установено е,че кредитът е закрит на 26.07.16г.За периода от 14.07.07г.до 26.07.16г.кредитът е бил погасяван от банкови сметки на ответницата.В периода от 14.07.07г.до 22.03.16г.от кредита е била погасена сумата 25537.78,а след фактическата раздяла от 22.03.16г.до 26.07.16г. е била погасена сума от 4122.35 лв.За периода от 14.07.07г.до 22.03.18г.по сметката на ответницата са постъпвали суми с основание „аванс и заплата”от „А.”,като за периода от м.07.2007г.до м.03. 2016г., е получила суми от трудово възнаграждение в нетен размер от 146732.05 лв. За периода 2007г.- 2017г.общият нетен размер на сумите,получавани от ищеца като трудово възнаграждение, възлиза на 64209.47 лв.Установено е още,че по време на брака страните са придобили движими вещи и друг недвижим имот, като са сключвали и други договори за кредит /ипотечен и потребителски/.Страните са водили няколко съдебни дела относно придобитото по време на брака имущество,както и във връзка с уреждане на финансови взаимоотношения по повод изтеглените банкови кредити.С решение по гр.д.№ 1552/17г.на Ш.,на основание чл.127 ал.2 ЗЗД,ищецът е бил осъден да заплати на ответницата сумата от 8144.78 лв – главница,представляваща припадащата му се Ѕ ид.ч.от изплатеното от същата,за периода от 22.03.16г.до 7.03.17г. по договор за ипотечен кредит № 5934/21.01.10г.по договор за ипотечен кредит № 5934/21.01.10г., сключен с „У. Б.”АД, договор за банков потребителски кредит № 4296/19.12.13г. с „У. Б.”АД и договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 1528130/15.07.14г.,сключен с „У. К. Ф.”АД ,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 7.06.17г.до окончателното изплащане.С решение № 945/ 18.12.07г.по гр.дело № 675/17г.,на основание чл.23 ал.2 СК,съдът е признал за установено,че апартаментът,находящ се в [населено място],на [улица] придобит отчасти с лично имущество на ищеца,така и на ответника – зачетено е личното участие на всеки един от бившите съпрузи в придобиването на посочения имот.Със същото решение е признато за установено,че закупеният по време на брака л.а.”Форд Фокус” е придобит изцяло с лични средства на ищеца,с произход – дарение.От приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза е установено,че банковият кредит,отпуснат за закупуване на процесния имот е усвоен на 8.09.06г.в размер на 21600 лв,като за периода от 26.09.06г.до 7.05.07г./ преди сключване на брака между страните/по кредита е заплатена сума в размер на 1981.08 лв,а за периода от 7.05.07г.до 26.07.16г.по кредита са платени 30159.05лв.За периода от м.09.06г.до м.02.17г.ответницата е получила нетни трудови възнаграждения в размер на 170 974.03г.От свидетелските показания е установено,че по време на брака страните са подпомагани финансово от родителите си.Ремонтът и поддръжката на жилището били водени от ответницата,като основно тя се занимавала с домакинството и финансите.
При тези данни по делото въззивният съд е приел от правна страна,че ищецът не е доказал наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.59 ЗЗД.Прието е за установено, че средствата за погасяване на кредита за закупуване на жилището от ответницата, са от работната й заплата,която, както и личният паричен влог, са изключени от съпружеската имуществена общност.Изложени са съображения,че ответницата е изпълнявала вменените й от закона задължения – грижила е за благополучието на семейството,участвала е в разходите за задоволяване нуждите на семейството,а обстоятелството,че е получавала по-високи доходи от съпруга си,не обуславя и неговото обогатяване.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Отговор на поставения от касатора въпрос е даден в задължителната практиката на ВКС /напр. р.№ 347 от 15.10.12г.по гр.д.№ 1071/11г.на ІV г.о.; р.№ 129 от 4.05.11г.по гр.д.№ 89/10г.на ІV г.о., р. № 464 от 05.08.2010 г. по гр.д. № 1136/2009г, ІІІ г.о, р. №62 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 1680/2009 г., ІV г.о. и р. №129 от 04.05.2011 г. по гр.д. № 89/2010 г., ІV г.о. / /Прието е че според разпоредбата на чл.21, ал.1 СК/отм./ лични са вещите, придобити през време на брака изцяло с лично имущество. В този случай има пълна трансформация, която изключва тези вещи от съпружеската имуществена общност, защото няма съвместен принос за възникването на последната съобразно изискването на чл.19, ал.1 СК/отм./ При частичната трансформация по чл.21, ал.2 СК/отм./ лична собственост на съпруга остава такава част от придобития имот, която съответства на вложените извънбрачни средства. При преценката за придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество.Придобиването на имот обаче на името само на единия съпруг изключва трансформацията на лично имущество за другия.
Върховният касационен съд намира,че и релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна преценка на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение.
С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата направените за тази инстанция разноски в размер на 900 лв адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106 от 9.05.19г. по в.гр.дело № 105/19г.на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Х. Ю.,ЕГН [ЕГН] да заплати на В. С. М., ЕГН [ЕГН] сумата 900 лв /деветстотин/разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.