О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 877
София, 20.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 223/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. от [населено място] срещу решение от 09.12.2011 год. , постановено по въз. гр.д. № 8813/2011 год. на СГС, ГО, ІІ „б” въз. състав, с което е потвърдено решението от 26.04. 2011 год. на СРС, ІІ ГО, 66 състав,по гр.д. №48454/2010 год., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 344,ал.1, т.1,2 и 3 КТ. Присъдени са и разноски.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] , [населено място], оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество. Моли касационно обжалване на въззивното решение да не се допуска , доколкото критерия на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнен. Претендира разноски в размер на 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба същата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество, доколкото не са изпълнени допълнителните изисквания на закона за това. Съображенията са следните:
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал два правни въпроса, за които твърди, че с възивното решение са решени в противоречие с представените с касационната жалба решения , което обосновава критерия за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Представените с касационната жалба решения: Р № 1291/01.02.1995 год. на ВКС по гр.д. № 1010/94 год. , ІІІ го., Р № 1289/24.01.1995 на ВКС по гр.д. №909/1994 год., ІІІ г.о. , Р. №1719/13.03.2002 год. на ВКС по гр.д. № 2754/2000 г., Р №2187/18.02.2002 год. на ВКС, по гр.д. №394/2001 год., ІІІ г.о. са постановени при действието на ГПК / отм./ по конкретни казуси и нямат задължителен характер.Не представлява задължителна съдебна практика и визираното решение на САС №58/06.02.2009 год. , постановено по гр.д. №62/2008, ГО, 6-ти състав.
С оглед на това, посоченият от касатора допълнителен критерий по чл.280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнен и само на това основание, касационното обжалване не следва да се допуска.
Независимо от това следва да се посочи, че при постановяване на въззивното решение съдът е извършил проверка относно наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение към момента на издаване , респ. връчване на обжалваната заповед по чл. 328,ал.1,т.2, предл. 2КТ и е приел , че предвид издадената заповед №1288/12.08.2010 год. на управителят на дружеството , към 13.08.2010 год. съкращаването в щата е било налице. С оглед на това решението не е постановено в противоречие с Р №2187/18.02.2002 год. на ВКС, по гр.д. №394/2001 год., ІІІ г.о. , представено по делото.
Що се отнася до другия въпрос / №1 в изложението/ същият е предпоставен от становището на касатора, че уволнението е извършено преди да е настъпило основанието за това / реално съкращаване в щата/, което не е в съответствие със събраните по делото доказателства и приетата от съда фактическа обстановка, която е правилна.
На практика въпроса съставлява оплакване във връзка с извършената от съда оценка на събраните по делото доказателства – тоест за необоснованост на постановеното решение , което следва да се обсъжда в евентуално производство по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство.
Предвид изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените в производството разноски в размер на 360 лв.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.12.2011 год. , постановено по въз. гр.д. № 8813/2011 год. на СГС, ГО, ІІ „б” въз. състав.
Осъжда Д. В. Д. от [населено място] да заплати на
[фирма], [населено място] направените в производството разноски в размер на 360 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: