О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
[населено място], 24.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №664 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] за отмяна на решение № 17360 от 14.10.2014г., постановено по гр.дело № 7805/2013г. на Софийски градски съд, г.о. , ІV – А състав, с което е признато за установено по отношение на жалбаподателя, че [фирма] има вземане за сумата от 10 504.92 лв., представляваща обезщетение за загубата на два броя рулона поцинкована ламарина по договор за международен превоз, обективиран в товарителница от 20.10.2006г. на основание чл.37, параграф 2 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товар, притурка В към Конвенцията за международни пътни превози на товари и за сумата от 1236.01 лв. – лихва за забава за периода от 29.12.2006г. до 12.08.2009г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата дружеството [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Спорът между страните за втори път е поставен за разрешаване пред ВКС, ТК. С решение № 84 от 3.06.2013г., постановено по т.дело №1300/2011г. на ВКС, ТК е даден отговор на правен въпрос по приложението на чл.185ГПК: когато по делото е представен документ на чужд език без да е придружен с точен превод на български език заверен от страната, съдът е длъжен да даде указания и възможност на страната да представи точен превод на документа и едва при неизпълнение на тези указания да откаже приобщаването му към доказателствата по делото и неговото обсъждане. Делото е върнато за ново разглеждане на СГС с указания да се даде възможност на страната представила документа / пакетажен лист/ да представи точен превод на същия на български език.
СГС след обстойна преценка на представените по делото доказателства е приел за установено, че изпращачът е натоварил във вагон №8152-536-8722-3 10 рулона поцинкована ламарина, с общо тегло 51 620 МТ и общо бруто тегло 52 220 МТ. На крайната разтоварната гара – Пристанище Бургас – Запад е установена липсата на два броя рулона с общо тегло 8720 МТ, което представлява изгубен товар съгласно презумцията на чл.29, параграф1 от Единните правила. Съдът е приложил разпоредбата на чл.30, параграф 1 от Единните правила, според който за пълно или частично изгубване на товара превозвачът трябва да заплати обезщетение. Съдът е приел, че документите, които са представени на чужд език без превод на български не могат да служат при формиране на решаващите изводи на съда, какъвто документ е пакетажния лист. Същият е изключен от доказателствата по делото, поради неизпълнение от [фирма] на указанията на СГС да представи превод на документа на български език.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Първият въпрос: Как следва да се установи натовареното количество товар при международен железопътен превоз в случай, че превозвачът не е извършил преглед на товара и за него товарителницата не се ползва с обвързваща доказателствена сила, съгласно презумцията на чл.12, параграф 3 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товари, е поставен хипотетично, поради което няма съдържанието на обуславящ изводите на съда процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото по предявения установителен иск. СГС е приел, че товарителницата не се ползва от обвързваща доказателствена сила на съдържанието си в частта за добро състояние на товара и посоченото количество при натоварването, защото изпращачът не се е възползвал от правото си да иска от превозвача да извърши проверка на товара. За да ангажира отговорността на превозвача, въззивният съд е извършил преценка на данните по различните документи, издадени от трети за спора лица, чието съдържание не е опровергано, нито разколебано според съда. В този смисъл, възприетата от СГС фактическа обстановка и изводите по приложение на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се преценяват в производство по чл. 288 ГПК. Тъй като въпросът е фактически и не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не се обсъжда критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК/ т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Вторият въпрос: Указанията на касационната инстанция задължителни ли са за въззивния съд при новото разглеждане на делото, не е от значение за изхода на спора по конкретното дело, поради което не е осъществен основния селективен критерия по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС, ТК в решението от 3.06.2013г., като е дал указания на [фирма] да представи превод на български език на документа / пакетажен лист/. Тъй като определението на съда не е изпълнено, съдът е изключил от доказателствата това доказателство, т.е. решаващите изводи по фактите по делото и формулираните въз основа на тях правни изводи не се основават на това доказателство. Указанията на ВКС са изпълнени, поради което не се констатира противоречие между извършените от СГС действия по прилагането на процесуалния закон и представената съдебна практика.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17360/ 14.10. 2014г., постановено по в.гр.дело № 7805/2013 г. на Софийски градски съд, гр. о., ІV-А състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: