ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 877
С., 24.06. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 1290 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на Професионална гимнази5я по лека промишленост и услуги /ПГЛПУ/ [населено място] срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд /В./ от 27.V.2010г. по в.гр.д. № 215/2010г.
Ответницата по касационната жалба Г. Т. П. – Б. от [населено място] в отговора си по чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. е оставил в сила решението на Вр.РС от 12.ІІ.2010г. по гр.д. № 3139/2009г., с което са уважени предявените от Г. П. – Б. срещу ПГЛПУ искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността “учител по теория и практика по предмети от раздел Б на учебен план на специалността Компютърно проектиране и десениране на тъканно площни изделия” със заповед № 153/05.Х.2009г. поради съкращение е незаконно. Ответникът не е доказал реално отпадане на трудовата функция на ищцата – намалението в числеността на персонала на учебното заведение само по себе си не презюмира извод за отпадане на функциите на Б.. Освен това подборът не е извършен съобразно критериите по чл.329 от КТ. Не е ясно на какво основание подбор е извършен само между лицата по представените “карти за за извършване на подбор”, а и от работодателя сне са обсъдени основните критерии, имащи отношение към по-доброто изпълнение на трудовите задължения и квалификацията, като превес е даден на формални критерии при липса на ясен начин за оценяването им.
В изложението на ПГЛПУ по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не било отчетено, че подбор в случая е направен и е можело да бъде направен само между лицата, завършили специалност “Техника и технология на текстила и облеклото”, защото само те могат да преподават учебните предмети от раздел Б на учебния план. Приетото от въззивния съд, че подборът е следвало да бъде извършен измежду всички преподаватели, противоречало на логиката на учебния процес – преподавател по математика не може да преподава български език, а такъв по професиаонално обучение –чужд език и т.н. Твърди се наличие на непълнота на закона и че без изрично тълкуване на точно такъв казус ще се създаде предпоставка за поредица от решения, които ще бъдат в противоречие с нормалната житейска логика и практика. Налице била липса на съдебна практика точно по такъв въпрос, както и че поставените въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните му изводи и за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай в изложението на касатора, инкорпорирано в касационната му жалба, не се съдържа поставен конкретен правен въпрос /въпроси/, по който се е произнесъл въззивният съд, обусловил решаващите му изводи. Изложените в този документ съображения представят единствено становището на касатора защо подборът не следвало да бъде извършван между всички преподаватели в училището, а само между тези с определена специалност. Тези съображения, обаче, представляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, което подлежи на тпроверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му. Следва да се отбележи и че като основание за допускане на касационно обжалване се навеждат доводи само относно единия от двата сами по себе си решаващи изводи на въззивния съд – за несъобразен с изискванията на чл.329 от КТ подбор, но не и за приетото за неустановено наличие на основанието за уволнението – съкращение в щата.
При липсата на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата по касация не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГК, Търговско отделение, № 200 от 27.V.2010г. по гр.д. № 215/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: