О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№877
Гр. София, 12.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 433/2010 г
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. В. С. и Т. Г. С. и двете от гр. П. против решение № 1721/23.12.2009 г. по гр.дело № 1851/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което, след отмяната на първоинстанционното решение от 16.01.2004 г. по гр.дело № 555/2002 г. на П. районен съд, е възстановена запазената част на А. Н. А., от наследството на Н. С. , починал на 1.02.2002 г., като е намалено с 1461.20/6250 ид.части извършеното от последния дарение, в полза на В. Н. С. , на основание чл.30 ЗН. Със същото решение е възстановена запазената част на А. Н. А. от наследството, оставено от Д. С. С. , починала на 11.07.2002 г., като е намалено с 1752.99/6250 ид.части, извършеното от последната дарение, в полза на В. Н. С.
Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК, защото считат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба А. Н. А. от гр. С. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване и счита, че същественият материалноправен въпрос не е конкретизиран от касаторите, въпреки задължението им, произтичащо от разпоредбата на чл.284 ал. 3 т.1 ГПК. От съдържанието на изложението към касационната им жалба касационният съд не може да изведе правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само въз основа на твърденията им за произволно тълкувани указания на ВКС, относно оценяването и наличието на вещ /лек автомобил/, към датата на откриване на наследството. Твърденията на касаторите, че въззивният съд е приложил неправилно правилата за съдебна делба сочат на друго основание, а именно на отменителното касационно основание, по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, което е недопустимо за разглеждане по същество в производството по чл.288 ГПК. В тази връзка цитираната от касаторите съдебна практика в решение № 1197/08 г. по гр.дело № 3338/2007 г. на ВКС ІV-то г.о. и в решение № 782 по гр.дело № 498/2003 г. на ВКС І-во г.о. е неотносима, поради което не се обсъжда от касационния съд.
Въпросът за допустимостта на иска срещу Т. С. , по чл.30 ал.1 ЗН е преклудиран с решение № 489/14.08.2007 г. по гр.дело № 472/2006 г. на ВКС на РБ ІV-то г.о., с което касационният съд е изразил становище за качеството й на законен наследник на починалия В. С. , заедно с неговата низходяща Д. С. , което качество я прави необходим нейн другар, затова по отношение на двете спорът изисква постановяване на еднакво решение.
Всички останали твърдения в изложението към касационната жалба сочат за оплаквания, относно неправилност на съдебния акт, по смисъла на чл. 281 т.3 ГПК, поради което касационният съд не ги обсъжда в настоящето производство.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на заявените основания по чл.280, ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1721/23.12.2009 г. по гр.дело № 1851/2007 г. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на Д. В. С. и Т. Г. С. и двете от гр. П., с вх. № 2819/27.01.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: