О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
София,10.10.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 645 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Г. и касационна жалба на Н. Г. М.,Я. П. К.-М. и Г. П. М. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд,постановено на 17.03.2011г. по гр.д.№972/2010г. в производство след отменително решение на ВКС.
Д. И. Г. обжалва въззивното решение в частта,с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от него по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на масивна второстепенна постройка във вътрешността на дворното място, съставляващо УПИ * от кв.* по плана на [населено място], залепена до жилищната сграда на Н. Г. М.,Я. П. К.-М. и Г. П. М.. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали незаконен строеж пречи на упражняването на правото на ползване или ограничава проявяването на пречките само относно правото на ползване в противоречие с практиката на ВКС.
Н. Г. М.,Я. П. К.-М. и Г. П. М. обжалват въззивното решение в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд са осъдени по предявения от Д. И. Г. иск да премахнат терасата, долепена до жилищната сграда на Д. И. Г. в същото дворно място до размера над 1.15м/2.65м до 1.30м./4.60м. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли ищецът при иск по чл.109 ЗС да докаже безспорно и категорично при условията на пряко и главно доказване правото си на собственост и кой носи тежестта за доказване при оспорени констативни нотариални актове за собственост,по въпроса при преценка за основателността на иска по чл.109 ЗС кой въпрос е от значение-законосъобразността на извършеното строителство или фактът дали същото пречи за упражняване правата върху имота,собственост на друго лице,както и по въпроса следва ли съдът при постановяване на решението да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата,както и доводите и възраженията на страните,изпълнявайки задълженията си по чл.255 ГПК, по които въпроси според касаторите е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК Д. И. Г. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените от Н. Г. М.,Я. П. К.-М. и Г. П. М. въпроси по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК Н. Г. М.,Я. П. К.-М. и Г. П. М. изразяват становище,че не са налице предпоставкитеза допускане на касационно обжалване по поставения от Д. И. Г. въпрос по изложените в отговора съображения.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Не може да бъде споделена тезата на касатора Д. И. Г.,че въпросът дали незаконен строеж пречи на упражняването на правото на ползване или само ограничава проявяването на пречките относно правото на ползване обосновава основание за допускане на касационно обжалване,тъй като подобен въпрос в настоящия случай не обуславя крайния изход на спора-в обжалваното решение въззивният съд е преценявал по отношение на второстепенната масивна постройка дали построеното излиза извън обема на съществувалото право на строеж за второстепенна постройка,на чието място е изградена новата и дали това ограничава възможността на ищеца да упражнява своето право на ползване в рамките,очертани от отменителното решение на ВКС,постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК на 17.12.2010г. по гр.д.№175/2010г. на І ГО. И доколкото така поставения въпрос излиза извън тези рамки,следва да се приеме,че не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите Н. Г. М.,Я. П. К.-М. и Г. П. М.,че въпросът дали ищецът при иск по чл.109 ЗС следва да докаже безспорно и категорично при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост и кой носи тежестта за доказване при оспорени констативни нотариални актове за собственост обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като спорът за принадлежността на правото на собственост върху терена и сградите в настоящия случай е преклудиран при предходното разглеждане на делото пред ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали при преценка за основателността на иска по чл.109 ЗС е от значение законосъобразността на извършеното строителство или фактът дали същото пречи за упражняване правата върху имота,собственост на друго лице.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №755/26.10.2010г. по гр.д.№1887/2008г. на ІІІ ГО на ВКС е прието,че не следва да се обсъжда законността на извършеното строителство и правилността на акта по неговото узаконяване в хипотезата на чл.109 ЗС. В решение №33/06.04.2010г. по гр.д.№27/2009г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че само фактът на изграждане на незаконна постройка в съсобствен имот на единия съсобственик не предполага уважаване на иска по чл.109 ЗС срещу него, предявен от другия съсобственик. В решение №421/14.01.2011г, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК по гр.д.№928/2009г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че дори при недоказаност,че гаражът има статут на узаконим /търпим/ строеж,в рамките на заявените твърдения от страна на ищцата защо не може да упражнява правото си на собственост в дворното място, сам по себе си фактът дали гаражът на съседите е законен или незаконен строеж не може да обуслови правен извод,различен от постановения резултат за неоснователност на иска по чл.109 ЗС.
В настоящия случай изводът на въззивния съд за основателност на предявения по реда на чл.109 ЗС иск е основан на констатацията,че построената извън разрешения обем тераса пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост с оглед овлажняването на жилищната му сграда, т.е. изводът е основан на установено въздействие върху имота на ищеца, което му пречи да упражнява правата си в пълен обем. Този извод напълно съответствува на становището,изразено от посочените по-горе решения на ВКС,поради което не може да се приеме,че е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос,което да може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е поставен и въпросът дали съдът при постановяване на решението следва да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата,както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.255 ГПК. Така формулиран въпросът обаче сочи на общи оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила-не се сочи връзка между крайния изход на спора и необсъждането на доказателства, което да може да бъде отнесено към въпрос,свързан с установяване на имащ значение за спора факт или приложима правна норма,с оглед на което не може да се приеме,че обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 17.03.2011г. по гр.д.№972/2010г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: