О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№878
София, 14.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3141/2018г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Г. чрез адв. Н. А. от БАК срещу решение № 95 от 05.06.2014г по в.гр.дело № 218/2018г. на Сливенски окръжен съд,с което в обжалваните части, по насрещните претенции с правно основание чл.59, ал.2 от СК относно упражняването на родителските права върху двете малолетни деца и издръжката след развода , е потвърдено решение №23 от 13.02.2018г на Новозагорски РС. Бракът между страните е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. С решението е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Д. [дата на раждане] г г. и М. , [дата на раждане] г г. на майката С. Е. Г. при която е постановено и местоживеенето на децата с определен режим на лични отношения на бащата с децата , осъден да заплаща за децата месечна издръжка в размер на по 130лв. за всяко, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването й . С решението на първа инстанция е бил отхвърлен предявеният от С. Д. Г. иск майката да заплаща издръжка на децата считано от 27.10.2017г ,от който момент след фактическата раздяла бащата е взел децата при себе си ,като неоснователен .
Въззивният съд е приел за изяснена и правилно отразена възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка ,включително данните по приложените няколко социални доклада на АСП , дирекциите в [населено място], където е местожителството на бащата и децата понастоящем и [населено място] , където живее майката .Изслушал е двамата родители и е обсъдил доклада на ЦОП от 09.05.2018г. представен в хода на въззивното производство. При наблюдението в рамките на оказвана социална услуга е установено, че децата често реагират в зависимост от ситуацията,съобразно с родителя, при когото се отглеждат и насочват гнева си към другия родител. По – голямото дете,Д.,формира и изразява отношения под влиянието на баща си,повтаря неговите изрази .Момчето получава недостоверна и противоречива информация, която оказва влияние и върху желанието да се вижда с майка си и то умишлено избягва контактите с нея . Д. трудно си обяснява случващото се в семейството и е поставен в ситуация на конфликт на лоялност ,в която повтаря тезите на бащата. Майката е описвана като родителя, който не се интересува от тях, не ги търси или ги търси за изгода. Двете деца,между които има силна емоционална връзка, страдат от раздялата с майка си ,но има вероятност да се стигне до родителско отчуждение.
При тези допълнително установени обстоятелства въззивният съд категорично е споделил извода на районния съд, че на този етап по- пригодния родител да упражнява родителските права спрямо двете малолетни деца е майката. От момента на раждането на всяко едно от децата до момента на фактическата раздяла и по-скоро до момента, когато бащата е взел почти насилствено децата от майката от дома й в [населено място] на 20.08.2017г., до произнасянето на районния съд по привременните мерки два месеца по-късно, непосредствените и пълни грижи за децата е полагала основно, дори единствено майката. Едва след 20.08.2017г. бащата започва да полага грижи за децата, като обаче началото на тези грижи поставя с принудителното им отнемане и неразрешаването през един продължителен период от време осъществяването на нейния контакт с децата.Условията за живот и при двамата родители въззивният съд е преценил като подходящи и независимо, че жилището на бащата – семейното жилище, е по-голямо и безспорно с установени подходящи условия за отглеждането на децата, то такива са установените и в дома на майката в [населено място] условия , при това по-добрите битови условия не са единствено решаващи. Като по-важно и основно за решаване на въпрос за упражняване на родителските права Сливенски окръжен съд е изтъкнал родителския капацитет,възможностите във връзка с възпитанието на децата и емоционалната връзка с тях. Изтъкнато е , че бащата проявява неправилни подходи по отношение на децата и най-вече спрямо Д., като поставя детето в ролята на възрастен, в центъра на конфликта и върху него е стоварена отговорността за избор Поведението на детето,според психолога и социалните работници,изготвили доклада, изразява вътрешно напрежение и неприемане на случващото се. През изминалия период от първоначалната работа с децата през м.октомври 2017г. до момента на последния доклад и приключването на делото във въззивна инстанция ,е налице негативна промяна в поведението и емоционалното им състояние – симптоми на родителско отчуждение спрямо майката. Същевременно по делото не е установено майката да не е полагала грижи за децата и да се е дезинтересирала от грижи към тях ,нито е установено негативно обстоятелство в социалното обкръжение на майката, което да повлияе негативно върху възпитанието на децата.Тя е грижовна майка ,има възпитателски качества и безспорно желание да продължи да се грижи за децата. Допълнително е изтъкнато ,че подобно въвличане на децата в конфликт е положение,което е недопустимо както съгласно Постановление №1/1974г. на ВС,така и според практиката на съдилищата и освен това , то показва неблагоприятното въздействие спрямо децата на установения до момента режим на упражняване на родителските права и е още едно безспорно основание за промяна на мерките и предоставяне упражняването на родителските права на другия родител .
В касационната жалба се сочи недопустимост на решението в частта за издръжката ,а в останалата част се изтъква неправилност и допуснати съществени процесуални нарушения. В изложение се поставя въпрос за материалната легитимация за издръжка с довод за недопустимост на решението в тази част, тъй като ищцата не е имала процесуална легитимация да предяви иск за присъждане издръжка на детето от другия родител при предявяване на иска ,т.е доколкото бракораздводното решение още не е било постановено. Сочи се противоречие с реш. №109/2016г ІІІ г.о на ВКС ,както и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
По исковете,за които касационно обжалване на решението е допустимо съгласно чл.280 ал.3 ГПК се сочи чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,заедно с основанието по чл. 280,ал.1,т.3ГПК.Поставени са свързани процесуалноправни въпроси , изразяващи тезата на нарушено служебно начало при отказа на въззивния съд да уважи доказателствени искани на бащата С. Г. , респ . съдът сам да предприеме възлагане на нов социален доклад във фазата на въззивно обжалване,при липса на пълен такъв , който да е обследвал условията за живеене и отглеждане в дома на майката.Изтъква се, че тези обстоятелства са останали неустановени и неизяснени. Изтъква се противоречие с реш.№257/2015г. по гр.д №711/2015г на ВКС ,реш. №537/2012г по гр.д №214/2012г ІVг.-о, реш. № 29/ 2015г по гр.д №4984/2014г ІV г.о. По въпроса налагат ли интересите на детето в производство по чл.59, ал.9 СК съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родителя ,на когото са предоставени родителските права, се изтъква противоречие с т.1 от ТР №1/2013г на ОСГТК относно служебните задължения на съда. Изтъква се , че въззивният съд обективно не е преценил новите обстоятелства , изразяващи се в отказа на децата да се преместят да живеят в [населено място] и не е допуснал назначаване на психологическа експертиза в тази връзка, което също се формулира като правен въпрос от решаващо за изхода на делото значение . Противоречието е и с реш. №202/28.10.2015г по гр.д № 244/2015г ІІІ г.о .
Ответницата по жалбата е заявила отговор , с която оспорва основанията за допускане до обжалване,тъй като всички необходими обстоятелства за установени Въпросите не са обуславящи за крайните изводи по критериите относно предоставяне на родителските права на единия родител ,на първо място родителските качества и поради това не е налице противоречие с приложените решения на ВКС .Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Допустимо е съдебно решение в което издръжка е определена при условията на служебно постановяване съгласно чл.59 ал.2 СК в бракоразводния процес ,като издръжка за малолетните деца занапред, обусловена от постановеното в същото решение прекратяване на брака и предоставянето на родителските права за упражняване на единия родител след развода. Решение №109/2016г ІІІ г.о има предвид друг случай, при който иск за издръжка не е бил предявен в бракоразводен процес, а самостоятелно на основание чл.143,ал.2 СК.
Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , заедно с основанието по чл. 280 ал.1,т.3 ГПК по формулиранитепроцесуалноправни въпроси за необходимостта да се събират и служебно доказателства и да се уважат доказателствени искания на бащата С. Г. за възлагане на нов социален доклад във фазата на въззивно обжалване, поради липса на пълен такъв, който да е обследвал условията за живеене и отглеждане в дома на майката. В приложената практика на ВКС е даден поддържания от защитата отговор за необходимостта от служебна активност на съда , но той е обусловен от неизясняването на съответния въпрос и непълнота на социалния доклад. В случая обстоятелствата са били изяснени. В социалния доклад на Дирекция СП [населено място] от 25.10.2017г. са отразени жилищните условия при бащата в [населено място]. В социалния доклад на Дирекция СП [населено място] от 26.10.2017г. действително не е отразено посещение в жилището в дома на родителите на майката,където е и нейното местожителство понастоящем. Жилищните условия и среда при майката обаче са обследвани в доклада от 10.01.2018г на АСП , Дирекция [населено място] , след посещение на социалния работник ,извършил проучването. Към тази дата ,нов социален доклад е бил изготвен и от Дирекция „Социално подпомагане” [населено място]. Междувременно се е оказало наложително и осъществяване и психологическо консултиране на двете деца и семейството от Центъра за обществена подкрепа [населено място] , в хода на бракоразводното дело , поради конфликтните ситуации и риска за децата от това. Приложени са междинните доклади .Предвид пълнотата на проучването и неговата актуалност, въззивният съд не е възложил изготвяне на нови социални доклади.
Искането на бащата като въззивен жалбоподател в тази връзка е било основано на оценката му , че досегашните доклади на дирекция СП – С. са непълни, но не поради неизяснени жилищни или битови условия при майката, а тъй като социалните работници неоценявали как се чувстват децата в присъствието на майката си, т.е че не искат да отидат при нея в [населено място] . Поискано е ново изследване на емоционалното състояние на децата и привързаност към родителите „по отделно”. Съдът е оставил искането за възлагане на нови социални доклади без уважение, но е изискал служебно от ЦОП [населено място] финален доклад по представената социална услуга Същият е постъпил по делото и взет предвид от съда относно мерките за закрила на двете деца по чл. 23 от Закона за закрила на детето , по повод работата с тях и оценка на родителския капацитет в ситуация на конфликт. Поради това въззивният съд е намерил , че не е необходимо да назначава допълнително поисканата съдебно-психологична експертиза за да се оценява от вещо лице едно предизвикано състояние при децата , вече оценено от специалист-психолог при ЦОП – Нова Загора.
Следваната линия на процесуално и извънпроцесуално поведение на бащата, включително доказателствените му искания в тази връзка е съответно преценена от въззивния съд. Констатирано е , че привременните мерки по определението на районния съд от 30.10.2017г. , запазили едно установено против волята на майката положение децата да останат при баща си в [населено място] в хода на делото , са довели до неблагоприятни промени.
Случаят по делото е различен и не са налице обстоятелствата , посочени като условие в цитираната съдебна практика във връзка с необходимостта от събиране на допълнителни доказателства в подкрепа или опровержение на правнолевантни факти (реш.№202/2015г ІІІ г.о ) , вкл. за жилищни условия при всеки от родителите (реш. №257/2015г, ІV г.о ) ; за задължението на съда по чл.15,ал.6 ЗЗДет (реш. №537/2012г ІV г.о) или други обстоятелства,относими към критериите за преценка в интерес на детето при възлагане родителските права на единия от родителите , при липсващ или непълен социален доклад .
По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права Върховния съд на РБ е постановил задължителна тълкувателна практика, съобразена от въззивния съд в решаващата му преценка. С оглед интереса на детето, водещи са критериите , свързан с притежаваните родителски качества и проявата им. Допускане до обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не може да се аргументира и с твърдението за динамичните промени, за които с допълнителна молба от 04.12.2018г касаторът уведомява Върховния касационен съд за „ начина по който се стекоха събитията„ т.е за факти след постановяване на въззивното решение, сочещи задълбочаване на конфликта, в който са децата са въвлечени все повече – обстоятелство вече оценено еднозначно от въззивния съд в решаваща за изхода на делото насока предвид следваното поведение на бащата да ангажира децата срещу майка им и да залага на проявено от тях негативно отношение към перспективата да живеят при нея в спора за родителските права. Поради това и поставеният от касатора въпрос следвало ли е да се назначава и вещо лице психолог не е обуславящ за крайните изводи на съда по обжалваното решение , както и въпросът относно зачитане на „отказа” на невръстни деца да живеят там, където според съдебна преценка е най- добре за тях.
На ответницата по жалбата се следва присъждане на разноски в размер на 600 лева , за адвокатска защита
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 95 от 05.06.2014г по в.гр.дело № 218/2018г. на Сливенски окръжен съд
Осъжда С. Д. Г. да заплати на С. Е. Г. сумата 600 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .