– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 878
гр. София 14.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 08.03.2017 (осми март две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4304 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 22 450/11.08.2016 година, подадена от А. „М.” [населено място], срещу решение № 984/14.07.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 993/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 1262/31.03.2016 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, тридесет и пети състав, постановено по гр. д. № 7928/2015 година, в частта му с която е признато за незаконно и е отменено като такова уволнението на К. Г. М. от длъжността „специалист“ в отдел „Финансово стопански дейности и управление на собствеността и изпълнително производство“ при М. В., извършено със заповед № 631/30.04.2015 година на Директора на А. „М.” [населено място], като М. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а А. „М.” [населено място] е осъдена да му заплати сумата от 1806.00 лева, представляваща обезщетение за периода от 08.05.2015 година до 08.11.2015 година, през който е работил на по-ниско платена работа, В подадената от А. „М.” [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от К. Г. М. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. „М.” [населено място] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. Г. М. е подал отговор на същата с вх. № 25 163/16.09.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 984/14.07.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 993/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
А. „М.” [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 19.07.2016 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 22 450/11.08.2016 година. Предвид на това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Варна е приел за установено, че между А. „М.” [населено място] и К. Г. М. е съществувало безсрочно трудово правоотношение по силата, на което вторият е заемал длъжността „специалист“ в отдел „Финансово стопански дейности и управление на собствеността и изпълнително производство“ при М. В.. Също така е прието, че със заповед № РД-М./19.09.2011 година на Началника на М. В. М. е определен за едно от трите материално отговорни лица, за приемане, съхранение и отчитане на стоки задържани, отнети и изоставени в полза на Д. за складовете в [населено място], като отговорността на тези три лица за стоките е била солидарна. Това трудово правоотношение е било прекратено със заповед № 631/30.04.2015 година на Директора на А. „М.” [населено място] поради нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 от КТ, а именно: неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, и неизпълнение на други трудови задължения предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния ред, К. или определени при възникване на трудовото правоотношение.
От доклад с рег. № 32-146376/28.11.2014 година на комисията назначена със заповед № ЗМ-2000-879/ 01.10.2014 година на Началника на М. В., се установявало, че е била извършена пълна инвентаризация на наличностите в складовите помещения на М. В., находящи се в [фирма] и административната сграда на М. В., с материално отговорни лица А. Д. Г., Й. К. Й. и К. Г. М., включваща и установяване на наличностите, изготвяне на инвентаризационни описи и сравнителни ведомости, към 30.09.2014 година. Като начална дата на инвентаризацията е била определена-01.10.2014 година, а като крайна-31.10.2014 година. От същия доклад било видно, че между счетоводните данни и фактическото състояние имало различия-стоките по цитирани митнически манифести се водели счетоводно, но фактически липсвали в складовете. Не били заведени счетоводно митнически манифести стоките, по които били налични в складовете. Налице били незаприходени счетоводно ценности в касата на М. В.. Установено било наличието на стока в складовете, която следвало да бъде продадена или унищожена съгласно представените и отразени счетоводно протоколи за унищожаване. В складовете на [фирма] е било установено наличие на незаприходени стоки и такива предоставени за отговорно пазене по досъдебно производство. Установено било и това, че в складовете се съхраняват лични вещи на служителите. Съставът на Окръжен съд Варна е приел за установено, че този доклад е станал известен да Директора на А. „М.” [населено място] към датата на съставянето му. Въз основа на него и допълнително събрана информация е била изготвена докладна записка рег. № 32-54782/27.03.2015 година на Директор на Дирекция „Професионални стандарти и контрол“ при А. „М.” [населено място], относно установените с доклада несъответствия между счетоводните записвания и фактическото състояние, липса на счетоводно завеждане на стоки, налични в складовете, счетоводно завеждане на липсващи стоки, наличие на стоки, които следва да бъдат продадени или унищожени, както и съхранение в складовете на лични вещи на служителите. Съгласно тази докладна не било налице констатираното с доклада нарушение, а именно незаприходяване счетоводно на ценности в касата на М. В., тъй като към момента на приемане на стоките в склада не са били в сила цитираните в доклада вътрешни правила, според които следвало да се изготвят приемо-предавателни протоколи при приемането им, а трите материално отговорни лица, включително К. Г. М. не са разполагали с достъп до складовите помещения на [фирма], тъй като. нямали ключове за същите.
Съставът на Окръжен съд Варна е приел за установено, че факта на нарушаването на трудовата дисциплина е достигнал до знанието на работодателя с изготвянето на доклад рег. № 32-146376/28.11.2014 година, поради което то трябва да се счита открито по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ от този момент. С доклада са били установени несъответствия между счетоводните записвания и фактическото състояние, липсата на счетоводно завеждане на стоки, които били налични в складовете, счетоводно завеждане на липсващи стоки, наличие на стоки, които следвало да бъдат продадени или унищожени, както и съхранение в складовете на лични вещи на служителите. Още към този момент било безспорно кой е отговорен за несъответствията-това са трите материално отговорните лица за складовете в [населено място], включително К. Г. М.. Работодателят не бил доказал главно и пълно, че материално отговорните лица, включително и М. имат различни, установени с трудов договор, длъжностна характеристика или по друг начин задължения във връзка с упражняването на трудовата функция на материално отговорно лице, което би било основание да им бъде търсена персонално различна от тази на останалите отговорност за установените липси и излишъци в складовете. Безспорно било и това в какво се състои нарушението, а именно в неизпълнение от материално отговорните лица на трудовите им задължения във връзка със съхраняването, унищожаването и продажбата, и заприходяването на стоки в складовете в [населено място]. С докладна записка рег. № 32-54782/27,03,2015 година на Директор на Дирекция „Професионални стандарти и контрол“ при А. „М.” [населено място] данните от доклада само са били обобщени като е била извършена преценка, съответно направено било предложение да бъде наложено дисциплинарно наказание и е бил определен видът му, която дейност за работодателя е последваща тази на откриване на нарушението. Същата следвало да бъде извършена в двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. Събраната допълнително информация съставлявала единствено уточнения във връзка с наличието на излишъци и липсващи стоки в складовете и наличие на стоки, които следвало да бъдат продадени или унищожени. Същата нямала връзка с търсенето на персонална отговорност за установените несъответствия от едно от определените материално отговорните лица, съответно от К. Г. М., различна от тази на останалите. Като е съобразил датата на издаване и връчване на заповед № 631/30.04.2015 година на Директора на А. „М.” [населено място] (връчването е на 07.05.2015 година) съставът на Окръжен съд Варна е достигнал до извода, че на К. Г. М. е било наложено дисциплинарно наказание уволнение след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. Към този момент правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за установеното с рег. № 32-146376/28.11.2014 година нарушение било преклудирано. Наказанието не можело да се наложи, ако е изтекъл двумесечния срок, дори едногодишния от извършване на нарушението по смисъла на същата разпоредба да не е изтекъл.
Във връзка с тези изводи на състава на Окръжен съд Варна в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. „М.” [населено място] поставя материално правния въпрос за това от кой момент започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание, дали от момента на представяне на документ (доклад на комисията по инвентаризация) с констатирани няколко несъответствия, причинени от няколко материално отговорни лица или от момента, в който бъде изяснен фактическия състав на всяко едно нарушение и това кой е конкретния нарушител. Твърди се, че по така поставения материално правен въпрос съставът на Окръжен съд Варна се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, намерила израз в решение № 231/13.06.2011 година, постановено по гр. д. № 2011 година; решение № 367/06.10.2011 година, постановено по гр. д. № 108/2011 година и решение № 256/18.05.2012 година, постановено по гр. д. № 1036/2011 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С оглед на се иска обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол поради наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а ако това не бъде възприето е направено искане за допускане на касационния контрол при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В посочените от А. „М.” [населено място] решение № 231/13.06.2011 година, постановено по гр. д. № 2011 година; решение № 367/06.10.2011 година, постановено по гр. д. № 108/2011 година и решение № 256/18.05.2012 година, постановено по гр. д. № 1036/2011 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е прието, че правото на дисциплинарно наказване принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. Сроковете за налагане на наказанията са два-двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му. Съотношението между двата срока е следното-ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци, а именно субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали. В същите решения обаче не е посочено, че следва нарушението да бъде установено по безспорен начин и едва тогава да бъдат предприети действия по налагане на дисциплинарното наказание. Установеното с тях изискване е да бъдат установени и узнати от работодателя само съществените елементи, така както същите са посочени по-горе. Установяването и узнаването на тези елементи е достатъчно, за да бъде поставено началото на срока по чл. 194, ал. 1, пр. 1 от КТ. То обаче не е предпоставка за образуване на специално производство за установяване на извършеното дисциплинарно нарушение и за налагането на дисциплинарно наказание, в което по безспорен начин да бъдат установени всички елементи от значение за нарушението и за определяне на вида на наказанието, в какъвто смисъл са решение № 205/03.08.2011 година, постановено по гр. д. № 1284/2010 година и решение № 363/10.01.2012 година, постановено по гр. д. № 354/2011 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Затова срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 от КТ не започне да тече след като извършването на дисциплинарното нарушение бъде установено по безспорен начин, чрез изясняването на всички спорни моменти. Работодателят може да узнае за дисциплинарното нарушение лично, а също така и чрез трето лице. В случаите когато дисциплинарното нарушение е установено при проверка, извършването, на която е било възложено от работодателя, той ще се счита открито от момента на постъпването на доклада за проверката в деловодството, а не от момента на запознаването на работодателя с него. Когато докладът е неясен или непълен, поради което трябва да бъдат извършени допълнителни проверки, то няма да е налице откриване на нарушението. В случаите когато при допълнителната проверка не установено нищо съществено от констатираното при първоначалната такава, втората не е била необходима и в този случай нарушението ще се счита установено от получаването на първоначалния доклад. От узнаването на съществените елементи на дисциплинарното нарушение работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, а също така и ако прецени за необходимо, да предприеме съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, в какъвто смисъл е решение № 203/24.06.2015 година, постановено по гр. д. № 6889/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С оглед на това като е приел с оглед установената фактическа обстановка, която не подлежи на проверка в производството по чл. 288 от ГПК, че в доклад рег. № 32-146376/28.11.2014 година се съдържат достатъчно данни за извършени от К. Г. М. дисциплинарни нарушения, поради което от момента на узнаването на този доклад от работодателя-А. „М.” [населено място], започва да тече предвидения в разпоредбата на чл. 194, ал. 1, пр. 1 от КТ срок за налагане на дисциплинарно наказание, съставът на Окръжен съд Варна не е постановил решението си в противоречие с посочената практика на ВКС. От момента на предоставянето на доклада от комисията и приложенията към него, съответно от постъпването му в А. „М.” [населено място], което е станало в началото на декември 2014 година е започнал да тече предвидения в чл. 194, ал. 1, пр. 1 от КТ срок за налагане на дисциплинарно наказание. До изтичането на този срок А. „М.” [населено място] е трябвало да предприеме както съответните действия за пълното изясняване на случая, както и да изслуша К. Г. М. или да приеме писмените му обяснения, като събере и оцени посочените от него доказателства. Към момента на налагането на дисциплинарното наказание-07.05.2015 година този срок вече е бил изтекъл. С оглед на това не са налице предпоставките за допускане на решението на Окръжен съд Варна до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Такива не са налице и по отношение на второто претендирано от А. „М.” [населено място] основание, а именно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не са изложени съображения защо така поставения материално правен въпрос е от значение за
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 984/14.07.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 993/2016 година по подадената срещу него от А. „М.” [населено място] касационна жалба с вх. № 22 450/11.08.2016 година и такова не трябва да се допусне.
С оглед изхода на спора А. „М.” [населено място] ще трябва да заплати на К. Г. М. сумата от 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 984/14.07.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 993/2016 година.
ОСЪЖДА „А. „М.” [населено място], [улица] да заплати на К. Г. М. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] сумата от 500.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.