ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 878
София, 28.11. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3182 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Н. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Д. Р. срещу решение № 57 от 24.2.2016 г, по гр.дело № 41/2016 г на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение № 430 от 4.12.2015 г по гр.дело № 1220/2015 г на Димитровградски районен съд.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. Н. Н. срещу [фирма] искове с мф чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 КТ.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон и следва да бъде допуснато до касационен контрол, след което да бъде отменено, а предявените искове бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Н. К. от АК-П..Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна, а възивното решение-правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 700 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното :
С обжалваното въззивно решение е прието, че по силата на трудов договор № 0041/1.12.2011 г ищецът Г. Н. е изпълнявал при работодателя [фирма] длъжността „каналджия“. Договорът е сключен за неопределено време със клауза за срок за изпитване. С допълнително споразумение № 19/24.4.2015 г ищецът е преназначен от длъжност „пазач портиер“ на длъжност „оператор пречиствателна станция за отпадни води“, с изпитателен срок до 31.10.2015 г.Със заповед № 34/14.8.2015 г трудовото правоотношение с Н. е прекратено на основание чл.71 ал.1 КТ, считано от 14.8.2015 г.Съгласно длъжностна характеристика основните трудови задължения за длъжността „пазач-портиер“ се свеждат до обход и проверка на имуществото на дружеството по време на дежурство, записване в дневника на дружеството на моторните преводни средства при влизане и излизане от двора и по чие нареждане се извършва това, в случай на неправомерното влизане на външни лица и коли, да уведомява управлението или специализираните органи при РПУ Д..Съгласно длъжностна характеристика за длъжността „оператор пречиствателна станция за отпадъчни води“ основните задължения за тази длъжност са контрол за спазване на установените технологични режими за пречистване на вода и третиране на отделните утайки ; контрол посредством лабораторен влагоанализатор съдържанието на сухо вещество в утайката на входа и изхода на обезводнителната инсталация, предприемане на мерки за локализиране при констатиране на залпово замърсяване на входа на пречиствателната станция.Прието, че трудовите функции на двете длъжности са различни, както и ,че сключеният между страните безсрочен трудов договор е със срок за изпитване.Не се касае за сключване на срочен трудов договор по чл.68 КТ, като не е налице и хипотезата на чл.67 ал.3 КТ, съгласно която трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя.Прието е, че съгласно нормата на чл.70 ал.5 КТ не се допуска сключване на трудов договор със срок за изпитване с един и същи работник за една и съща работа.Но разглежданата хипотеза не е такава.При условията на чл.71 ал.1 КТ връчването на заповед за уволнение по време на ползване на разрешен от здравните органи отпуск по болест, не прави уволнението незаконосъобразно, тъй като работникът не се ползва със закрилата на чл.333 ал.1 т.4 КТ, предвид обстоятелството, че уволнителното основание е различно от изрично посочените закона- чл.328 ал.1 т.2, 3, 5, 11 и чл.330 ал.2 т.6 КТ.Работодателят е в правото си да прекрати договор, с включена клауза за изпитване в срока за изпитването.Предвид изложеното предявените искове са приети за неоснователни, а извършеното уволнение за законосъобразно.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Формулирани са следните въпроси :
1/Ако съдът е приел, че с подписване на допълнително споразумение № 19/24.4.2015 г със срок за изпитване не е нарушено правото на работника за премине от безсрочен в срочен договор, то прекратяването на срочния договор, сключен със срок за изпитване прекратява ли и безсрочното трудово правоотношение, което е последно в хода на взаимоотношенията работник-работодател и касае друг вид дейност и работни взаимоотношения.
2/Какви са последствията за работника при прекратяване на договора, сключен със срок за изпитване, при приетите от съда изводи за законосъобразност на анекса.
3/Допустимо ли е промяната на трудовите правоотношения да бъде формално оформена по описания в настоящото производство начин.Не представлява ли това заобикаляне на закона.
4/Представлява ли съществено нарушение на закона липсата на мотиви относно законосъобразността на допълнителното споразумение.Фактът, че съдът е приел, че то не нарушава правото на работника не противоречи ли на извода му, че същото може да бъде прекратено по всяко време и че прекратяването е законно.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Посоченото в изложението касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице.Така формулираните четири въпроси могат да бъдат обобщени до един : незаконосъобразно ли е сключеното допълнително споразумение № 19/24.4.2015 г, поради противоречието му с чл.67 ал.3 КТ.Въззивният съд е приел, че уговарянето на клауза за срок за изпитване не трансформира трудовия договор от безсрочен в срочен, поради което нормата на чл.67 ал.3 КТ не намира приложение.В този смисъл е налице решение постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика, а именно : № 11/27.1.2015 г, по гр.дело № 4911/14 г на ВКС, Трето ГО, с което е прието, че трудовият договор със срок за изпитване не е срочен, а е самостоятелен вид трудов договор.Сключва се, както когато работодателят иска да провери годността на работника да изпълнява съответната работа, така и когато работникът иска да провери дали работодателят е подходящ за него.Срок за изпитване може да се уговори както по безсрочния трудов договор, така и по всички видове срочни договори.Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване.Наличието на последната не прави договора срочен, а дава право на страната, в чиято полза е уговорен, да го прекрати с едностранно волеизявление, в рамките на срока за изпитване.Докато тече срокът за изпитване, съществуването на договора е несигурно, защото зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен.Само, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или безсрочен / в зависимост от предварителната уговорка между страните/.Мотивите на въззивния съд са изцяло съобразени с цитираната задължителна съдебна практика.Допълнителното споразумение е действително.Модалитетът, установяващ срок за изпитване може да бъде уговорен по безсрочно и срочно трудово правоотношение, а клаузата „срок за изпитване“ не трансформира безсрочния трудов договор в срочен.В случая не става въпрос за сключване на срочен трудов договор, а за уговаряне на възможност окончателното приемане на работа по трудовото правоотношение да се предшества от определен период от време, през който страната, в чиято полза е уговорено това право, да има възможност да извърши проверка, дали работникът е годен да изпълнява възложената му трудова функция /респ.работникът да провери дали работата е подходяща са него./Договорът със срок за изпитване може да е първи, но може да бъде сключен между работник и работодател, вече обвързани от трудово правоотношение, когато е налице промяна във трудовата функция, и работникът преминава от една работа на друга, макар и при същия работодател.Това се осъществява по реда на чл.119 КТ, чрез изменение на трудовото правоотношение.По правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, представлява сключване на нов договор между същите страни, тя действа от момента на постигането на съгласието по нея, и съответно от този момент престава на действа постигнатата предходна уговорка, която е заменена с новата.В този смисъл, ако по реда на чл.119 КТ между страните е постигнато писмено съгласие за изменение на изпълняваната работа.Това съгласие не представлява недействителна уговорка, за срок за изпитване между работник и работодател, между които вече е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност.Следователно не се създават две паралелни трудови правоотношения- първото безсрочно, а последващото- срочно, за да се поставя въпроса какво става с трудовия договор за неопределено време и прекратява ли се той.Налице е едно единствено индивидуално трудово правоотношение, с уговорена клауза със срок за изпитване.Ето защо, ако правоимащата страна прекрати трудовия договор в срока за изпитване, това не означава, че се възстановява предходната трудовоправна връзка между страните, както неправилно се интерпретира въпроса от касатора.В този смисъл е налице задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК : решение № 338/27-9.2011 г по гр.дело № 64/11 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 765/11.1.11 г по гр.дело № 228/2010 г на ВКС, Трето ГО, решение № 11/27.11.15 г по гр.дело № 4911814 на ВКС, Трето ГО.С първото от посочените съдебни решения е прието, че редът за изменение на трудовото правоотношение е уреден в чл.119 КТ, където е формулиран принципа за изменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение по съгласие на страните.Прието е, че не е допустимо сключване на трудов договор за изпитване с работник и служител, който вече е имал сключен с работодателя окончателен трудов договор за същата работа.Няма пречка обаче да се сключи трудов договор със срок за изпитване с такъв работник, който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция-т.е за друга длъжност, при която се изпълнява различна трудова функция, такава каквато до този момент работникът или служителят не е изпълнявал.Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване на нов договор между същите страни, тя действа от момента на постигане на съгласието за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата.На това основание, ако по реда на чл.119 КТ е постигнато между страните писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция-не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между които вече е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност.Същото разрешение е възприето и с решение по чл.290 ГПК № 65/24.3.2015 г по гр.дело № 5669/14 на ВКС, Трето ГО където е казано, че ако по реда на изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие между страните, е постигнато писмено споразумение за изменение на осъществяваната трудова функция, новата уговорка за срок за изпитване не е недействителна независимо,че между същия работодател вече е съществувало такова трудово правоотношение, защото новото е за друга длъжност.
Изводите на въззивния съд са изцяло съобразени с цитираната решения, които дават отговор на поставените в изложението въпроси.Наличието на практика по чл.290 ГПК изключва приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което това касационно основание не е налице.
Предвид изхода на спора и на основание на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът Г. Н. Н. дължи на ответника направените от него разноски в това производство в размер на сумата 700 лв, съставляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 57 от 24.2.2016 г, постановено по гр.дело № 41/2016 г на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение № 430 от 4.12.2015 г по гр.дело № 1220/2015 г на Димитровградски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Г. Н. Н. от [населено място] да заплати на [фирма] сумата 700 лв разноски, направени от ответника в настоящото производство и съставляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.