2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
София, 28.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 805/2012година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
П. К. от [населено място] е подал частна жалба вх. № 88529/29. 08. 2012 г. срещу определение на Софийския градски съд.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 17. 05. 2012 г. по гр. д. № 6308/2010 г. е оставил в сила решението на Софийския районен съд по гр. д. № 8997/2008 г., с което отхвърлен предявеният от П. К. /лично от него и като наследник на първоначалната ищца Р. Г., починала в хода на делото/ против Т. И., иск по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, че е собственик по давност на площ от 57 кв.м. от недвижим имот в м. „”, [населено място]. П. К. е подал касационна жалба срещу въззивното решение от 17. 05. 2012 г., която му е върната от Софийският градски съд с определение от 10. 08. 2012 г. като процесуално недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
В частната жалба на К. вх. № 88529 срещу определението на градския съд от 10. 08. 2012 г. се излагат доводи за неправилност на изводите на съда относно оценката на имота, обект на спора по делото. Градският съд е приел, че спорните 57 кв.м. имат данъчна оценка оценка 243.96 лв., като е взел предвид, че данъчната оценка на целия имот от 1175 кв.м. е 5029 лв. Според жалбоподателя К. справедливата пазарна оценка на спорната площ надвишава 5000 лв., тъй-като според оферти за продажби на имоти от същия район в [населено място], най-ниската предлага цена е 68 евро за кв.м., при което цената на 57 кв.м. е 3876 евро или 7558 лв.
Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Чл. 280, ал. 2 ГПК изключва касационното обжалване на въззивни решения по дела с цена на иска под 5000 лв. В чл. 68 ГПК е посочено, че цена на иска е паричната оценка на предмета на делото и при искове за собственост и вещни права върху имота – това е данъчната оценка – чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Градският съд е процедирал правилно, като е установил, че цената на иска – данъчната оценка на спорната площ е 243.96 лв. с оглед на представеното от К. удостоверение № 1375/28. 02. 2008 г. на Столична община, район П., посочено от ищеца К. в т. 18 на описа на доказателствата към исковата молба. В първоинстанционното производство ищеца е внесъл д. т. в размер на 100 лв., а във въззивното производство е внесъл държавна такса 50 лв., което доказва, че като цена на иска, разгледан от двете инстанции и посочена от ищеца К. – чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК, е фиксирана сумата 2500 лв. Това следва от правилото на чл. 1 и чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавни такси по ГПК. При това положение, няма правни и фактически съображения в производството по обжалване на въззивното решение да се възприема друга цена на спорното право, за да се избегне ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 88529/29. 08. 2012 г. на П. К. от [населено място] срещу определение от 10. 08. 2012 г. по гр. д. № 6308/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: