2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
София 03.07. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3207/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. Ж., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Е. П., срещу въззивно решение №81 от 13.03.2014 г. по гр. дело №19/2014 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение №976 от 03.12.2013 г. по гр. дело №3936/2013 г. на Сливенския районен съд и е изменена определената с решение от 19.10.2007 г. по гр. д. № 232/2006 г. на Варненски районен съд издръжка, дължима от касатора на П. Т. Ж. чрез неговия настойник М. Г. К., като е увеличена от 130 лв. на 180 лв., считано от 18.10.2013 г.. Въззивният съд е приел, че ищецът страда от тежко заболяване – „шизофрения”, което налага лечение в специализирани здравни заведения. Инвалидизиран е с трайно намалена работоспособност 100%. Ответникът по иска от десет години живее и работи в Испания, но няма доказателства за доходите му там. В България получава пенсия в размер на 338 лв. При определяне на издръжката са обсъдени възможностите на родителя, здравословното състояние на ищеца и нуждата му от лекарства и лечение.
Ответникът по касационната жалба П. Т. Ж. чрез настойника си М. Г. К., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това какви са критериите за определяне на справедлива издръжка на лице, което има право да бъде издържано и дали трябва да се съобразят и възможностите на лицето, което я дължи при определяне на размера и съобразно чл.142, ал.1 СК, както и дали може да се обсъждат доказателства, събрани във въззивното производство, които ищецът е можел да представи пред първоинстанционния съд. Счита, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №81 от 13.03.2014 г. по гр. дело №19/2014 г. на Сливенския окръжен съд Първият повдигнат от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не се решава противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Размерът на издръжката се определя от съотношението между нужди и възможности. За определяне на размера и се преценяват нуждите на издържания и възможностите на задълженото лице. Размерът на издръжка се определя винаги конкретно в зависимост от установените по делото нужди и възможности. За промяната на размера и е необходимо трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Ако ищецът твърди, че ответникът има доходи над средните, то в негова тежест е да го докаже, а ако ответникът твърди, че има доходи под средните, то съответно той трябва да го докаже.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 300 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №81 от 13.03.2014 г. по гр. дело №19/2014 г. на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Ж. Ж., [населено място], да заплати на П. Т. Ж. чрез настойника му М. Г. К., 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.