О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
С., 05.12. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1712/2017 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Г. срещу въззивно решение № 621 от 13.01.2017г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 12130/2016 г. С това решение след отмяна на решение № 12223 от 02.08.2016г., постановено по гр.д. № 20141 по описа за 2016г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от него срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 и чл. 344, ал.1,т. 2 КТ като неоснователни.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон ,на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281,т.3 ГПК. Искането е за отмяната му и уважаване на предявените искове.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложението на чл. 280, ал.1 ГПК /ред. ДВ бр. 47/2009г./ се обосновава с въпросите: 1.) „При спор за отмяна на дисциплинарно уволнение може ли съдебното решение да бъде основано единствено на предположение, че дисциплинарното нарушение е извършено от работника или служителя, без да са установени никакви преки или косвени доказателства за това?“, 2.) „При спор за отмяна на дисциплинарно уволнение и направено от работника или служителя-ищец по делото, възражение по чл. 189, ал.2 КТ за несъответствие между тежестта на дисциплинарното нарушение и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, длъжен ли е съдът да обсъди това възражение и да се произнесе по него в мотивите на решението?“. Сочи се противоречие с постановената по реда на чл. 290 ГПК тълкувателна практика на ВКС, обективирана в решение № 554/08.02.2012г. по гр. д. № 1163/2010г.,IVг.о., решение № 149/03.07.2012г. по гр. д. № 1048/2011г., III г.о., решение № 61/30.04.2010г. по т. д. № 741/2009г. на В., I т.о. по първия въпрос и с решение № 101/03.06.2015г. по т. д. № 1740/2014г. на ВКС, I т.о., решение № 388/17.10.2011г. по гр. д. № 1975/2010г. на ВКС, IV г.о. и решение № 164/04.06.2014г. по гр. д. № 196/2014г. на ВКС, IІІ г.о. по втория.
Ответната страна [фирма] изразява становище за липса на основания за допускане на касационна обжалване , а по същество за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 от ГПК /ред. ДВ бр. 47/2009г./ за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че на 14.04.2016г. ищецът реализирал ПТП с автобус с инв. № 2266 по време на движение по линия № 79 около 7,20 ч.; на мястото на инцидента бил изпратен И. Б. на длъжност ОАТ – МК, който при оглед на автобуса открил в кабината зад седалката на водача наличие на 6 – литрова бутилка с течност, идентифицирана с лабораторен анализ като дизелово гориво; че за съхранение на тази лесно запалителна течност /дизелово гориво/ в кабината на автобуса със заповед № РД-15-6/10.02.2016г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, тъй като извършеното представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Прието е за установено също, че на 26.01.2016г. на основание чл. 193, ал.1 от КТ на ищеца са поискани обяснения за соченото дисциплинарно нарушение; че на същата дата ищецът е депозирал писмени обяснения, в които посочил, че на 12.01.2016г. е бил на работа първа смяна, на 13.01.2016 г. бил почивка и на 14.01.2016г. първа смяна и при тръгването си закъснял с 4 минути, като закъснението продължило през целия курс, поради което не е имал време за нищо. В тази връзка посочил, че не знае как 6 – литровата туба се е озовала в кабината, както и че автобусът бил управляван от много колеги и вратите му не се затваряли. Въззивният съд се позовал на т. 3 от Наредба № 13-2377 от 15.09.2011 г. на П., предвиждаща забрана на всички служители в [фирма], поделение „М.“ за наливането и пренасянето на гориво в туби, лейки и други преносими съдове във и извън района на гаража, като е посочено, че изключения се допускат когато това е свързано с технологична необходимост /връщане на гориво в бензиностанцията/, за което се изисква разрешение от „началник автоколона“ и се съставя протокол, заверен от О.. Счетено е за безспорно между страните и провеждането на периодичен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на ищеца в периода 04-15.01.2016 г. Посочено е, че съобразно заключението на пожаро – техническа експертиза и отговорите на вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 20.07.2016 г., дизеловото гориво е пожароопасна течност и съхранението й в пластмасова бутилка не е подходящо за съхранението му; че за възникване на горене на дизеловото гориво е необходимо течността да се намира извън тубата и да има мощен източник на запалване, каквито представляват клечката кибрит и запалката, като в затворено състояние на бутилката течността не може да се запали в кабината на автобуса. Същевременно според вещото лице от представения по делото протокол за изследване не може да се направи извод, че изследването касае дизелово гориво. Обсъдени са и показанията на свидетеля Е. К., който към м. януари 2016 г. бил началник на служба „Безопасност на движението“ в гараж „М.“, не присъствал на проверката и свързаните с нея последващи действия, но бил запознат с тях и служебния бюлетин. Чрез същите се изяснявал механизмът на поемане на смяна от шофьорите на автобусите – смените не се предавали лично, автобусите се държали заключени и при идване на работа първа смяна шофьорът трябвало да извърши оглед за техническата изправност на автобуса и да потегли. При тези фактически констатации въззивният съд обосновал, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено авторството на поставяне на тубата в кабината на автобуса, тъй като дисциплинарното наказание е наложено за съхранението й, за което не съществува спор между страните. Счел е, че обстоятелствата, заявени от ищеца, че е бил закъснял, поради което не е имал възможност да направи обстоен оглед преди започване на смяната си, както и че за него не съществува задължение да извършва такъв, не изключват отговорността му, тъй като размерите на тубата и разположението й спрямо мястото на водача предполагат възможност да се установи наличието й.
При тези мотиви на въззивния съд първият поставен от касатора въпрос не представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК / ред. ДВ, чл. 47/2009г./ Въззивният съд не е основал съдебното си решение „единствено на предположение, че дисциплинарното нарушение е извършено от работника или служителя, без да са установени никакви преки или косвени доказателства за това”. Същият е формирал решаващите си изводи след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, установяващи по категоричен начин наличието на утвърдени правила, предвиждащи забрана на всички служители в [фирма], поделение „М.“, за наливането и пренасянето на гориво в туби, лейки и други преносими съдове във и извън района на гаража, освен в предвидените изключения, каквото в случая не е налице, наличието на правила за противопожарна безопастност, знанието на тези правила от ищеца с оглед провеждания инструктаж, както и наличието на процесната туба със запалителна течност в кабината на автобуса по време, когато е управляван именно от ищеца, което е в нарушение на тези правила, и е приел, че в случая е санкционирано бездействието на ищеца да провери автобуса преди смяната си и да отстрани тубата. Въз основа на опитните правила е извел единствено предположението, с оглед обяснението на ищеца, че е закъснял и е било тъмно при започване на смяната му, че с оглед местоположението на тази туба в кабината зад седалката на шофьора няма как същият да не я е забелязал. Това предположение обаче нито обуславя, нито е от естество да промени решаващите му изводи, че е налице нарушението на трудовата дисциплина, визирано в уволнителната заповед. За неотносимо е счетено обстоятелството кой я е поставил, тъй като дисциплинарната отговорност на работника не е ангажирана за това действие.
Обуславящ решаващите изводи на съда е поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, доуточнен от съда, за задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарното уволнение и своевременно релевирано възражение по чл. 189, ал.2 КТ да извърши съдебен контрол относно изпълнението от страна на наказващия орган изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ и да мотивира фактическите си и правни изводи в тази насока с оглед императива на чл. 188, ал. 1 ГПК. В случая видно от мотивите на решението съдът по презумпция е приел наличието на тежко виновно поведение от страна на нарушителя без да направи преценка на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, без да изложи свои фактически и правни изводи в тази насока, което е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, в това число и посоченото от касатора решение № 101/03.06.2015г. по т. д. № 1740/2014г. на ВКС, I т.о.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 621 от 31.01.2017г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 12130/2016 г.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ ГО за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: