О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
София, 08.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря
Като разгледа докладваното от съдията Мария Иванова ч.гр.дело № 6872 по описа за 2014 година, намира следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Л. Х. от [населено място], чрез процесуалния и представител адв. Ф. Д. срещу определение №2248 от 20.08.2014г. по в.гр.д. №1367/2014г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, трети с-в, с което е оставена без уважение подадената от нея молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В частната жалба са въведени доводи за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и присъждане на поисканите разноски.
Ответникът по частната жалба А. Н. от [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е постъпила в срок, от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:
С решение № 1111 от 17.07.2014г., постановено по в.гр.д. № 1376/2014г., Варненският окръжен съд е обезсилил решение № 1794 от 03.04.2014г. по гр.д.№ 13291/2012 г. на Районен съд-Варна, седми с-в и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане по предявения иск.
Сезиран с молбата на настоящия жалбоподател по чл.248 ГПК, въззивният съд е оставил без уважение искането за присъждане на сторените от нея разноски в производството по въззивното дело. Съображенията на съда са, че с оглед изхода на делото – връщането му на първоинстанционния съд за ново разглеждане, въззивното решение не разрешава по същество материалноправният спор пред съответната инстанция и затова не може да се направи преценката по чл.78, ал.1 и 3 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес е уредена в разпоредбите на чл. 78, ал. 1 – ал. 11 ГПК. Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе по исканията за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Цитираната разпоредба обосновава извод, че правото на страните да претендират и получат направените в хода на производството разноски е обвързано от законодателя с наличието на постановен от съда акт за приключване на производството в съответната инстанция, т. е. с постановяването на определение за прекратяване на делото или на решение по съществото на правния спор.
В конкретния случай, с обезсилване на недопустимото първоинстанционно решение и връщане на делото за разглеждане на предявения иск от първоинстанционния съд, правният спор не е разрешен по същество. Затова за разноските във въззивното производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, на който е върнато делото, с решението си по съществото на спора. В този смисъл е практиката на ВКС – напр. опр. по ч.гр.д. №5090/14 г. на четвърто г.о. и ТР №6/6.11.13 г.,т.4, относно присъждане на разноските, когато молбата за отмяна на вл. в сила решение е уважена..
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2448 от 20.08.2014г., постановено по гр. дело № 1367/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: