О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
София, 08.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1447 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. А. Д. Ал-Х. чрез адв. Л. К. от АК София срещу въззивно решение № 3218/09.05.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1727/2011 г. в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения, режима на лични отношения на бащата с малолетното дете от брака, определената месечна издръжка, дължима от бащата на детето за разликата над 60 лв., както и в частта за разноските.
Излага доводи за неправилност на въззивното решение.
Насрещната страна О. Г. М. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима в частта относно определената месечна издръжка, дължима от бащата на детето Р., на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК.
Решението в частта, с която са предоставени родителските права спрямо малолетното дете на майката не е обжалвано, за да се приеме, че по този начин е поставено във висящност и решението в частта относно издръжката и семейното жилище.
Претенцията за издръжка, дори когато е разгледана по реда на чл. 59, ал. 2 СК, щом е предмет на самостоятелно обжалване, попада в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Искът по чл. 150 СК /материалноправното основание на претенцията/ е граждански, оценяем и цената му в случая се определя по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 7 СК – от сбора от платежите за три години, който в случая е 3 600 лв. /36 месеца х 100 лв./.
Касационната жалба в тази част следва да бъде върната като недопустима, а образуваното по нея съдебно производство, прекратено.
В останалата част касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С влязло в сила съдебно решение е прекратен с развод брака между А. А. Д. Ал-Х. и О. Г. М., родителските права спрямо детето Р. са предоставени на майката.
Софийският градски съд е потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд в частта, с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения имат жената и мъжа, А. А. Д. Ал-Х. е осъден да заплати държавна такса от 25 лв. по иска за развод и 86,40 лв. по иска за издръжка, О. Г. е осъдена да заплати 25 лв. по иска за развод.
Въззивната инстанция е изменила първоинстанционното решение в частта относно дължимата от бащата издръжка в полза на малолетното дете, като я увеличил от 60 на 100 лв. Променил е и режима на лични отношения на бащата с детето по следния начин:
Бащата има право да вижда и взема детето всяка първа пълна календарна седмица от месеца в работните дни /присъствени за детето в образователна институция/ от 16.00 ч. до 17.30 ч. в присъствие на социален работник или психолог в АСП ДСП, отдел „Закрила на детето” по настоящия адрес на детето и в присъствието на майката, като майката се задължава да заведе детето в АСП ДСП отдел”Закрила на детето” по настоящия адрес на детето и в неприсъствените дни- събота и неделя от 10.00 ч. до 18.00 часа на всеки от дните, в присъствието на майката или на посочено от майката пълнолетно лице, както и за двадесет последователни дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката от 10.00 ч. до 18.00 ч. на всеки от дните, като майката в срок до 15.05. следва писмено да уведоми за времето на своя платен летен отпуск бащата, в противен случай бащата ще има право в срок до 30.05 да уведоми писмено майката за времето, когато ще ползва своя отпуск и ще пребивава в Република България, за да се види с детето; както и на четна година за новогодишните празници и за дните от 31.12. до 04.01./включително/ от 10.00 ч. до 18.00 ч. на всеки от дните, в присъствието на майката или на посочено от нея пълнолетно лице и на нечетна година за коледните празници- от 25 до 30 декември/включително/ на всеки от дните от 10.00 ч. до 18.00 ч. в присъствието на майката или на посочено от нея пълнолетно лице, като бащата взема и връща детето от дома на майката.
След навършване на петгодишна възраст на детето: всяка първа пълна календарна седмица от месеца през работните дни от 16.00 ч. до 19.30 ч. и събота и неделя от 10.00 ч. до 18.00 ч. на всеки от дните, без присъствието на майката и през лятото за двадесет последователни дни, които не съвпадат с годишния отпуск на майката от 10.00 ч. до 18.00 ч. на всеки от дните, без присъствието на майката, която в срок до 15.05. следва писмено да уведоми за времето на своя платен летен отпуск бащата, в противен случай бащата ще има право в срок до 30.05 да уведоми писмено майката за времето, когато ще ползва своя отпуск и ще пребивава в Република България, за да се види с детето, както и на нечетна година за коледните празници- от 25 до 30 декември, включително на всеки от дните от 10.00 ч. до 18.00 ч. без присъствието на майката и на четна година за дните от 31.12. до 04.01., от 10.00 ч. до 18.00 ч. на всеки от дните, без присъствие на майката, като бащата взема и връща детето от дома на майката.
За да постанови решение, с което признава, че и двамата съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения съдът установил, че от сключване на брака през декември 2007 г. до настъпилата фактическа раздяла от есента на 2008 год. съпрузите са нямали разбирателство и диалог, включително и относно потребностите и развитието на тяхното дете, всеки водил самостоятелен живот, в който не присъства другия. Това състояние на брачната връзка е резултат, както от поведението на мъжа, който е участвал в скандали по повод различните виждания на съпрузите за отглеждане на детето, за употребата на свинско месо в дома и стремеж да наложи своите разбирания, без да се съобразява с мнението на съпругата си, като се е държал грубо, решил да се реализира професионално в Х. и напуснал семейното жилище. Съпругата също допринесла за разстройството на брачните отношения, като участвала в скандалите по повод отглеждането на детето, първоначално се е съгласила, а после отказала да замине дори на гости със съпруга си в Х. при неговите родители, не проявила търпимост, разбиране и търсене на възможност за съвместно живеене, след като съпругът заминал в Х., където му бил предложен договор за книга. И двамата не са направили опити да се преодолеят различията между тях, които са свързани и с различната религия, различния начин на живот, който са водили преди брака; не са търсили постигане на компромис и баланс в отношенията и решаване на възникналите проблеми, чрез разговори и с общи усилия и при взаимно уважение помежду си.
Относно режима на лични отношения между бащата и детето, което е родено на 05.05.2008 г. съдът установил, че детето не познава своя баща, било е бебе, когато той е напуснал страната, а при идването на бащата в страната след това, дори и по време на делото, не са се осъществили срещи между тях.
Съдът е преценил, че следва да се определи преходен период от една година, за да се опознаят бащата и детето. Посочено е, че към настоящия момент липсва емоционална връзка между бащата и детето, бащата не познава навиците, интересите, здравословното и емоционалното състояние на детето и с оглед и на неговата ниска възраст личните отношения с бащата следва да се определят съобразно това, като се гарантира спокойствието на детето. Прието е още, че в интерес на малолетния Р. е първоначално срещите с непознатия му баща да се осъществяват в присъствието на майката или на посочено от нея пълнолетно лице, което познава и е близко с детето.
Посочено е още, че в преходния период детето не следва да остава с приспиване при бащата.
Съдът, също така е намерил за нужно да обърне внимание на майката, че следва да съдейства за осъществяване на връзката между бащата и детето, каквото й да е личното й отношение към бившия съпруг. Задължена е да уведоми за адреса, на който живее детето, както бащата, така и съответната ДСП на територията, на която живее то, за да може да й се окаже подкрепа и професионална помощ, както и на детето, при подготовката му от психолог за контакт с бащата. На майката е разпоредено още да предостави възможност и за телефонна връзка и скайп-връзка на детето с бащата, който постоянно пребивава в Х.. Указано й е и да подготви и да насърчава детето да осъществява контакти с баща си.
Съдът е приел, че едва след преходния период, следва да се премине към режим на контакти на бащата и детето без присъствието на майката или на посочено от нея лице, но отново без преспиване, като отново следва да се даде оценка от социалните работници при ДСП по настоящия адрес на детето. На майката е разпоредено да съдейства на социалните служби.
Изяснено е, че след възстановяване на връзката баща – дете и при желание и възможности на бащата да се установи в страната за по-дълъг период през свободното си време, може да се поиска изменение на режима, така, че да може да се осъществява и контакт с преспиване на детето при бащата, стига да има и положителна оценка на съответната ДСП.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В касационна жалба вх. № 63196/12.06.2012 г. са изложени оплаквания за необоснованост на въззивното решение в частта относно вината – основно по съображения за брачните провинения на жената. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила – съдът е признал, че жената има вина за разстройството на брачните отношения. Важно е в случая дали са налице брачни провинения и у мъжа, съответно той виновен ли е за разстройството на брачните отношения. Няма никакво значение кой от двамата е „по-виновен”, а дали и мъжа има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения. От друга страна, неговата вина няма да бъде изключена, ако бъдат установени и непризнатите от въззивния съд твърдения за брачни провинения на жената.
В касационната жалба се поддържа още, че въззивният съд допуснал противоречие са материалния закон, като постановил срещите на бащата с детето да се осъществяват в присъствието на майката.
В самата жалбата няма поставени въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито отделно е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е оставил без движение касационната жалба с указание да се приложи изложение с основания за допускане на касационно обжалване, както и за неговото съдържание.
Представена е нова жалба вх. № 101290/09.10.2012 г., която е след срока по чл. 283 ГПК и е недопустима в частта на наведените нови оплаквания. Представено е още и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което е изпълнено указанието на администриращия съд по чл. 285, ал. 1 ГПК.
По съдържание, тя е оплакване за неправилност.
Обосновката за допускане на касационното обжалване е, поради наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но както Върховният касационен съд многократно се е произнасял, цитирането на правната норма, не доказва, че са налице условията, предвидени в някоя от трите хипотези за допускане на касационно обжалване.
Липсва изобщо формулиране на някакъв правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. От друга страна, не е ясно каква задължителна съдебна практика има предвид касатора, за да се обоснове с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Приложено е определение по чл. 288 ГПК на състав на Върховния касационен съд, което не е съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както изрично е изяснено в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС. Няма обосновка и за необходимостта да се разгледа по същество касационната жалба с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото /хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Касационното обжалване по правилата на ГПК от 2007 г. е допустимо при определени условия и процедура.
Тези условия предвиждат една обща и три специални предпоставки. Общата е порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност – поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост/ да се дължи на дадено в него конкретно разрешение, което прави съответният материално или процесуалноправен въпрос от значение за резултата по дело.
Процедурата на касационното обжалване включва предварително производство по преценка на основанията, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, която се извършва въз основа на обосновката, дадена от касатора. Той има задължение, освен да изложи касационните основания за обжалване мотивирано и точно /чл. 281 ГПК/, но също така и да обоснове основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Следователно, съставът на Върховния касационен съд, за да извърши селекцията по чл. 288 ГПК, трябва да е наясно първо кой въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в решението си има предвид касатора и какво е конкретното му отношение към касационните основания по чл. 281 ГПК и съответно резултата по спора.
В случая правни въпроси не са формулирани, нито има обосновка по допълнителните условия за допускане на касационно обжалване.
И накрая, с оглед характера на спора във връзка с режима на лични отношения на бащата с детето, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане на други основания, непосочени от касатора.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК касационна жалба, подадена от А. А. Д. Ал-Х. чрез адв. Л. К. от АК София срещу въззивно решение № 3218/09.05.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1727/2011 г. в частта, с която е определената месечна издръжка, дължима от бащата на детето Р. в размер над 60 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1447/2012 г. на Върховния касационен съд в тази част.
Определението по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 3218/09.05.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1727/2011 г. в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения, режима на лични отношения на бащата с малолетното дете от брака и разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: