4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
София, 13.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.09.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 771/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на “Т.”ЕООД, гр. В. Т. против въззивното определение на В. апелативен съд № 283 от 27.08.2009 год., по в.ч.гр.д.№ 502/2009 год., с което е потвърдено определение № 341 от 10.07.2009 год., по гр.д.№ 628 /2009 год. на В. окръжен съд и е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от настоящия частен жалбопадател, в качеството му на длъжник по изп.д.№ 20097280400241 на ЧСИ Д. К. с рег.№ 728 и с район на действие – В. окръжен съд, жалба против действията на съдия изпълнител-наложената на 23.04.2009 год. от ЧСИ възбрана върху собствения му недвижим имот, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ от 260 кв. м.- “Бивши градски хали” в парцел – УПИ ІІІ -”за основно училище и магазин”, с площ от 260 кв. м., находящ се в гр.Е., като е прекратено производството по делото.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, ограничаващо правото на защита на страната и се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в съответствие с препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Твърди се, че разрешеният с обжалваното въззивно определение въпрос на процесуалното право, а именно : “Налице ли е действие от страна на частния съдебен изпълнител, с което са предприети прекомерно големи принудителни изпълнителни действия, като е наложена възбрана върху имот, собственост на длъжника и в гр.Елена, освен всички други изпълнителни действия, предприети вече по горепосоченото изпълнително дело?” е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната жалба страна “С. Ж. Е.” АД в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Определението на В. апелативен съд е от категорията определения по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с него се прегражда производство по гр.д.№ 628/ 2009 год., образувано пред В. окръжен съд и изложените в противна насока от ответната по частната жалба страна, като лишени от основание в закона не се споделят от настоящия съдебен състав.
За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е счел, че макар и жалбата срещу действията на ЧСИ К. с рег. № 728 по изп.д.№ 241/2009 год., подадена от длъжника – настоящ частен жалбоподател да е в рамките на установения в чл.436, ал.1 ГПК преклузивен срок, считано от редовно полученото от последния на 16. 05.2009 обявление за налагане на възбрана върху процесния недвижим имот, то обстоятелството, че се касае до действие, което не е от вида на изчерпателно изброените в чл.435, ал.2 ГПК, изключва допустимостта на предприетото обжалване.
Допълнително в тази вр. са изложени и съображения, свързани със секвестируемостта на имота, собственост на длъжника и съпоставката му на същия с предмета на изпълнението- парични суми, възлизащи по първия изпълнителен лист на 765 000 лв. главница и лихви, а по втория – на 262 655.95 лв..
Следователно, съобразена въведената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на касационното обжалване като факултативно, към която нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща и в разглежданата хипотеза и според която допустимостта на на достъпа до касационен контрол предпоставя произнасяне от страна на въззивния съд по въпрос на процесуалното и/ или материално право, който обусловил решаващите изводи, съдържащи се в обжалвания въззивен съдебен акт, се явява от значение за крайния правен резултат по делото, обосновава правен извод, че така формулираният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като от неговото разрешаване не зависи крайния изход на делото, т.е. той не е от значение за преценката на съда дали обжалваното действие е от вида на изрично посочените в чл.435, ал.2 ГПК, или не и то при безспорната, вкл. поддържана и от длъжника секвестируемост на процесното имущество.
Несъмнено е, че само по себе си отсъствието на главната предпоставка за достъп до касационен контрол, изключва и разглеждане на частната касационна жалба по същество.
Нещо повече, дори и да се възприеме поставеният от жалбоподателя въпрос на процесуалното право за специфичен и значим по см. на чл. 280, ал.1 ГПК, то визираният критерий по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на жалбите в случая не е доказан.
Освен, че частният жалбоподател въобще не е аргументирал същия, тъй като само изписването на законовия текст не удовлетворява изискването на законодателя за обосноваване предпоставките- главна и допълнителна, за допускане на касационното обжалване, нито е посочил в какво се изразява значимостта на правните изводи на въззивния съда, съдържащи се в обжалваното определение, за точното прилагане на закона, като един от аспектите за развитие на правото, което също само по себе си е достатъчно, за да се отрече наличието на елементите от фактическия състав на чл. 280, ал. 1, т. З ГПК, то както съществуващата трайно непротиворечива и правилна съдебна практика във вр. с подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, така и отсъствието на неяснота, непълнота или вътрешна противоречивост в нормата на чл.435, ал.2 ГПК, изключват необходимост от корективното и тълкуване.
Останалите наведени в изложеното въпроси, са свързани с правилността на обжалавоно определение и подлежат на обсъждане само при наличие на предпоставките за допускане на частното касационно обжалване, какъвто по- изложените по- горе съображения не разглежданият случай.
Водим от горното и на осн чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА частно касационно обжалване на въззивното определение на В. апелативен съд № 283 от 27.08.2009 год., по в.ч.гр.д.№ 502/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: