3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 879
София, 16.07.2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1940/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Х. М. чрез адвокат Г. Д. – Б. адвокатска колегия против въззивно решение № 454 от 01.11.2012 г. по гр. дело № 357/2012 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 33 от 21.02.2012 г. по гр. дело № 708/2007 г. на Ботевградски районен съд в частта, в която Ц. Х. М. е осъден да заплати на Б. С. З. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 2945 лв. получена на отпаднало основание поради разваляне на договор от 27.10.2006 г. за ремонтна дейност, ведно със законна лихва считано от датата на предявяване на исковата молба 22.11.2007 г. до окончателно изплащане на задължението, като решението в частта, с която е отхвърлен иска до предявения размер 6000 лв. решението е влязло в сила.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението. Поддържа, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Обжалваното решение е обсъдено по съществото на спора, изразено е несъгласие с изводите на съда за частично уважаване на иска като направени в нарушение на цитирана съдебна практика, без да са изведени правни въпроси обусловили решаващите воля на съда за изхода на спора.
Ответницата Б. С. З. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 55 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Според Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК ВКС, разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя като общо основание за селектиране на касационната жалба изискването за поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос (а не спор), който да е от значение за изхода на конкретното дело. Правният въпрос следва да е включен в предмета на спора чрез основанието и петитума на исковата молба и да е обусловил правната воля на съда обективирана в решението му, без да се засяга материалноправната или процесуалноправна незаконосъборазност, която е основание за неправилност на решението и се проверява в производството по касационно обжалване.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа тези характеристики. Твърденията за грешен анализ на доказателствата, за допуснати процесуални нарушения и оспорване на правните изводи на съда са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да се проверят след като, и ако е допуснато касационно обжалване на решението. Представеното съдебно решение по гр. дело № 747/2009 г. ВКС, трето г. о., цитирано в изложението, според което изпълнителят по договор за изработка има право на частично възнаграждение, дори когато впоследствие договорът е развален поради неговото неизпълнение, щом възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговоря на условието да му бъде полезна, не влиза в противоречие+ с изводите направени в обжалваното решение по приложението на закона. И по настоящето дело, договорът за изработка е бил развален от възложителя, но първоинстанционният съд е признал частично изпълнение, оценено на 3055 лв. и приспаднато от исковата претенция, въпреки че по заключението на съдебно – техническата експертиза изпълнената част е некачествена и с оглед технологията на поставяне на „италианска мазилка”, за да се отстранят недостатъците е необходимо да се пребоядисат отново повърхностите съгласно технологията за полагане на този вид мазилка, като първоначално се подготви напълно гладка мазилка, което от въззивния съд е преценено на пълно неизпълнение, но поради липса на жалба от другата страната, решението в частта за отхвърляне на иска е било влязло в сила. Обжалваното решение не влиза в противоречие с постановление № 1/28.05.79 г. на Пленума на ВС, на което жалбоподателят се е позовал в изложението, относно настъпване на изискуемостта на вземането произтичащо от третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – отпаднало основание, от деня в който отпада основанието, в случая развалянето на договора за ремонтна дейност.
Предвид изложеното, и след като касационният съд не може изхождайки от данните по делото и от твърденията на касатора сам да изведе правен въпрос без да упражни служебното начало във вреда на другата страната и да влезе в противоречие с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК ВКС, липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 454 от 01.11.2012 г. по гр. дело № 357/2012 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ