3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№879
С., 17,11,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 816/16.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №2451 от 11. 12. 2015г. по гр.д. №4632/14г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма],гр. С. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.В. З. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по което е поставил въпроса – „ Следва ли въззивният съд да изследва всички доводи и възражения на страните, които имат отношение към предмета на делото”. Така поставеният общ въпрос страната е конкретизирала, като е твърдяла, че решаващият състав не е обсъдил възражението й за изтекла давност по отношение реализиране на правата на възложителя по договора за изработка, дадени му съгласно чл. 265 ЗЗД.Направено е общо твърдение, че в хода на първоинстанционното и второинстанционно производство, страната била направила възражение за изтичане на шестмесечния срок и съответно за погасяване правата на противната страна.Посочени са три решения на ВКС, с които според касатора било прието, че въззивния съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от него въпрос е общ, като направеното от страната уточнение води до извод за неговата ирелевантност спрямо решаващите изводи на състава, а оттам и до липса на наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съдът, за да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ГПК вр. чл.258 ЗЗД е приел, че представените от ищеца технологични решения са били успешно внедрени при реконкструкцията на втория и третия котел, за което е била изплатена и договорената цена. Също така, съобразно приетата от него експертиза е било установено, че при внедряване на представените от ищеца технически решения не са постигнати необходимите параметри н за работа на първия преустроен парогенератор, което е в причинна връзка с предложеното изпълнение, както и че впоследствие без участието на ищеца, ответникът е осъществил последващо разработване на технически решения довели до успешното реконструиране на първия парогенератор. Съдът е приел още, че настоящия касатор – ищец- в производството не е доказал изпълнение на възложената работа. Решаващият извод на състава, предвид обсъдените в цялост доказателства по спора е направен, с оглед поетото от изпълнителя съгласие за получаване на цената след реализиране на договорения резултат, а именно завършване на конкретен етап при внедряване на неговите решения съобразно 4.2. от договора. Направен е извод, че след като предложената от изпълнителя престация не съответства на поетото с договора задължение за осъществяване на съответния етап, то не се дължи и насрещно заплащане на цена за него. С оглед тези решаващи мотиви, както бе отбелязано въпроса не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като няма относимост към тях, а материалноправния, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за приложно поле на касационно обжалване са цитираните решения на ВКС, третиращи задълженията на въззивният съд за обсъждане на направените от страните доводи и възражения.
Извън изложените мотиви следва да се отбележи и това,че фактически невярно е твърдението на касатора, че е въвеждал твърдяното възражение в хода на производството пред първостепения съд, тъй като подобно твърдение липсва както в сезиращата първостепенния съд искова молба и допълнителна такава, така и в приетия с определение 08.09.2009г. доклад по делото. Такова възражение, както и довод за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения не е било въведено и с отговора на въззивната жалба от настоящия касатор.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски по делото пред ВКС в размер на 2500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2451 от 11. 12. 2015г. по гр.д. №4632/14г. на Софийски апелативен съд..
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма],гр. С. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: