1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
С., 20.06. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1753 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. А. Б. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. С. Т. от АК-П. и адв. Ж. М. от АК-П., против въззивно решение № 1178 от 01.08.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1251/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, 5 граждански състав, с което като е потвърдено решение № 2643 от 09.08.2010 г. и решение № 942 от 19.03.2011 г. на Пловдивския районен съд, 18 гр. състав, постановени по гр.д. № 4340/2010 г., са отхвърлени предявените от М. А. Б. срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. от касаторката материалноправен въпрос, за който твърди, че е от значение за изхода на спора, е при липса на вреда за работодателя, вследствие действия на работник с цел запазване на редовни клиенти на работодателя и реализиране на печалба за работодателя чрез предлагане на отстъпка, следва ли да носи отговорност служител, на когото е възложено изрично управлението на подразделение/клон/ на работодателя и реализирането на продукт, предлаган от работодателя.
Ответникът по касационната жалба, [фирма] [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и свързан с тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е отхвърлил исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225 КТ, като е приел, че със заповед № РД-22-5/7/ от 22.02.2010 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. с чл. 186, чл. 187, т.т. 7, 8, 9 и 10 и чл. 188, т. 3 КТ, затова, че в периода от 01.04.2009 г. до 08.02.2010 г. по време на работа като управител на търговски обект – бензиностанция, в нарушение на установената трудова и финансова дисциплина, /съгласно Инструкция за спазване на общите условия при работа с „Т.” на всички оторизирани обекти, Инструкция за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти и длъжностна характеристика/, системно с карта „Т.” е извършвала нерегламентирани транзакции чрез терминалното устройство за плащане чрез карти „Т.” като при плащане от клиенти в брой ги е отчитала като безкасово платени чрез личната й Т., при което е натрупвала отстъпки по посочената по-горе карта и вместо да бъдат инкасирани постъпилите парични средства като чиста печалба за дружеството, се е възползвала от отстъпката и от парите в брой и е трупала cash back. Нарушението е констатирано на 08.02.2010 г. от компетентни длъжностни лица – зонален мениджър К. П. и регионален мениджър Ц. Н.. Съдът е приел, че в случая за извършените системни нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, които са тежки по своя характер, е спазена дисциплинарната процедура – изискани са и са дадени писмени обяснения от нея за извършените дисциплинарни нарушения по чл. 193, ал. 1 КТ, както и са спазени императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ при издаване на заповедта за дисциплинарното наказание уволнение, поради което заповедта за дисциплинарното уволнение е законосъобразна и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловения от тях иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 КТ, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, съгласно разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В конкретния случай поставения въпрос не отговаря на главното изискване на закона по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, а по съществото си представлява твърдение от ищцата, че извършеното нарушение на трудовата дисциплина не е довело до щета за работодателя, което в случая за дисциплинарната й отговорност е без значение. Не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че поставеният въпрос е от значение за точно прилагане на закона и за развитие на правото. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателката само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. В тази връзка следва да се отбележи, че направените доводи от касаторката обосновават касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1178 от 01.08.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1251/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, 5 граждански състав, по касационната жалба с вх. № 19500 от 26.08.2011 г. и вх. № 20237 от 09.09.2011 г. на М. А. Б. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: