– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 879
гр. София 22.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 15.02.2017 (петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3999 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3647/27.06.2016 година, подадена от С. Г. З., срещу решение № 162/13.05.2016 година на Окръжен съд Перник, постановено по в. гр. д. № 162/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Перник е потвърдил първоинстанционното решение №1063/23.11.2015 година на Районен съд Перник, гражданска колегия, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 2030/2015 година в частта му, с която е признато за установено по отношение на С. Г. З., че дължи на [фирма] [населено място] сумата в общ размер на 7578.52 лева, от които главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 6477.70 лева за периода от 27.02.2012 година до 30.04.2014 година, както и сумата от 1100.82 лева представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 27.02.2012 година до 05.02.2915 година, заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 755/27.02.2015 година по ч.гр. д. № 1128/2015 година по описа на Районен съд Перник.
В касационната си жалба С. Г. З. твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният от [фирма] [населено място] срещу касаторката иск да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. Г. З. твърди че е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК хипотеза за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не е подал отговор и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
С. Г. З. е била уведомена за обжалваното решение на 27.05.2016 година, а касационната й жалба е с вх. № 3647/27.06.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В изложението си по чл. 285.4, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката С. Г. З. е поставила въпроси обособени в две групи. Посочено е, че първата от групите е формулирана с оглед на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 17, ал. 1 и ал. 3, чл. 19, ал. 1 и ал. 2, чл. 32, ал. 1 от КРБ, чл. 8 и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, чл. 2, чл. 3, чл. 15 и чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, както и Регламент ЕО/2006/2004 и приложимите към него Директиви съгласно чл. 3, б. „а”. Включените в тази група въпроси са за това допустима ли е намесата на държавата в търговските отношения между [фирма] [населено място] и физическо лице-гражданин; ако е допустима такава намеса чрез какъв нормативен акт се осъществява същата; тази намеса кореспондира ли с правата на гражданите закрепени в чл. 32 от КРБ; същата съобразена ли е с практиката на ЕСПЧ с оглед утвърдената практика по чл. 8 от ЕКЗПЧОС; възможно ли е по силата на закон-§ 1, т. 4 от ДРЗЕ-да възникнат облигационни отношения между гражданин и [фирма] [населено място]; ако това е възможно каква е отговорността на собственика и ползвателя с ограничено вещно право на ползване; ако не е солидарна, а разделна кой е страна по облигационното отношение; при колизия между понятията „потребител” по § 13, т. 1 от ДРЗЗП и по § 1, т. 4 от ДРЗЕ, както и при изрична повелителна норма в З. кое понятие трябва да се възприеме; приложими ли са конституционните норми с оглед чл. 5, ал. 4 от КРБ; приложими ли са нормите на регламент 2006/2004; ако е приложим регламента приложими ли са нормите на Директивите закрепите към чл. 3 от регламента; допустимо ли е държавата да задължи гражданин да ползва своя/съсобствена вещ; ако е допустимо в какво се изразява неприкосновеността на частната собственост по смисъла на чл. 17, ал. 3 от КРБ и в случаите на доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост прилагат ли се разпоредбите на специалния ЗЕ или те се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от З., регламентираща непоискана доставка на стоки и услуги, предвид правото на прилагане на разпоредбите осигуряващи по-висока степен на защита на потребителите при противоречие между два закон, установено в § 1 ДРЗЗП.
Втората група въпроси се отнася за това къде е мястото на продажба на топлинна енергия при дялово разпределение и поставен топломер на изхода на абонатната станция; допустимо ли е да се начисляват разходи по доставка, без да е определено мястото на продажба; възможна ли е продажба на топлинна енергия, без да е индивидуализирана-определена по количество и качество; трябва ли доставената топлинна енергия да съответства на потреблението на етажната собственост и впоследствие на конкретния потребител; по отношение на качеството трябва ли подгрятата вода да съответства на зададените параметри в Наредба 16-334; ако доставената топлинна енергия е със занижена температура може ли са се приеме, че доставената топлинна енергия не е с необходимите качества; игнорирането на релевантни факти, представени по делото, в решението на съда какви правни последици води след себе си; допустимо ли е да се начисляват лихви върху суми по прогнозно определено количество топлинна енергия без насрещната страна да е изразила писмено съгласие за авансово плащане и какви правни последици води след себе си факта на неспазване на нормата на чл. 21 от З. по отношение на двете услуги-подгряване на топла вода и отопление.
По отношение на двете групи въпроси се твърди, че са налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК хипотеза за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. По отношение на втората група въпроси се сочи, че това ще доведе до прекратяване на порочната съдебна практика, изразяваща се във факта, че първоинстанционният съд признава само възражението на ответника за погасителна давност, ако е направено с отговора по чл. 131 от ГПК и ще бъде изяснено възможно ли е по силата на закон да възникне облигационно отношение между физическо лице и търговско дружество, а също така и за това общите условия към кой договор са, възможно ли е да бъде изключено приемането им и добили ли са те в този си вид „нормативен” характер. Тези мотиви обаче не обосновават приложното поле на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като от тях не може да бъде извлечено, че допускането на касационното обжалване по тях ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Освен това така се отнася до въпроси, които са намерили нормативно разрешение, като в изложението не се твърди, че разпоредбите са непълни, неясни или противоречиви. С оглед на това така формулираните въпроси не отговарят на изискванията по т. 1 и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС и въз основа на тях не следва да бъде допускан касационен контрол на обжалваното решение. Въпросите от първата група са формулирани твърде общо, без да се посочи връзката им с конкретното обжалвано решение и това как същите са обусловили изводите на съда при постановяването му. Предвид на това те не отговарят на установените в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС критерии за определянето им като общо основание за допускане на касационно обжалване. Що се отнася до въпроса за колизията между З. и ЗЕ, то този въпрос е разрешен с ТР № 2/25.05.2017 година, постановено по тълк. д. № 2/2016 година, с което въззивното решение е съобразено.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 162/13.05.2016 година на Окръжен съд Перник, постановено по в. гр. д. № 162/2016 година по подадената срещу него от С. Г. З. касационна жалба с вх. № 3647/27.06.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 162/13.05.2016 година на Окръжен съд Перник, постановено по в. гр. д. № 162/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.