3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
София,27.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1120/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 189 от 17.06.2011 г. в.гр.д.№ 342/2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 430 от 03.01.2011 г. по гр.д.№ 730/2010 г. на Районен съд-Димитровград в частта, с която първоинстанционният съд осъдил касатора да заплати на [фирма] на основание чл.327 ТЗ сумата 13 448.32 лв., представляваща неплатена цена по четири фактури за доставени на ответника стоки в периода 02.01.2008 г. – 29.09.2008 г., както и обезщетение за забава в плащането на главницата в размер на 3 771.47 лв.
В касационната жалба са въведени твърдения, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК противоречивото разрешаване от съдилищата на въпроса, обусловил изхода на делото за доказателствената стойност на разходни касови ордери относно извършено с тях плащане при положение, че същите съдържат информация за търговските субекти, основанието на сделката, платените суми и подписи на платец и получател – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Позовава се на решение № 144 от 05.06.2005 г. на ВтАС по гр.д.№ 79/2005 г., Решение № 750 от 11.11.2010 г. на П. по г.д.№ 856/2010 г. и на две решения на ВАС.
Ответната страна [фирма] в писмения си отговор възразява срещу допустимостта на касационното обжалване, като навежда и доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел, че страните по спора са обвързани от неформални търговски правоотношения по договор за продажба, като предмет на спора е неплатената цена на доставени на ответника стоки по пет фактури. Възражението на ответника за частична неоснователност на иска до размер на сумата 5 075.62 лв. поради извършени плащания по банков път и със седем броя РКО на част дължимите по фактурите суми, въззивният съд счел за неоснователно по съображения, че представените РКО имат характера на разписки, но за да удостоверяват валидно плащане е необходимо да изхождат от кредитора или негов представител, докато в случая същият били подписани от третото лице – помагач, което, макар и заемащо длъжността „снабдител” в ищцовото дружество, нямало данни то да е бил овластено да получава изпълнение от негово име. От друга страна не било установено ищецът да е потвърдил или да се е възползвал от извършеното на служителя му плащане, което законът приравнява на точно изпълнение (чл.75, ал.1, изр.2 ЗЗД), нито е налице хипотезата на ал.2 от цитираната разпоредба, тъй като по делото не били установени недвусмислени обстоятелства, които да сочат това лице като овластено да получи изпълнението.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Преценени мотивите на обжалвания съдебен акт налагат извод, че въззивното решение съдържа произнасяне по поставеният от касатора въпрос съставляват ли годно доказателство за извършено плащане по търговска сделка частни документи, които макар и да не съдържат всички съществени реквизити по смисъла на чл.7 ЗСч, са двустранно подписани от представители на страните по тях, поради което първата и основна предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване е налице.
Не е налице обаче втората допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С решение № 144 от 05.06.2005 г. на ВтАС по гр.д.№ 79/2005 г. е прието, че представеното платежно нареждане не удостоверява извършено от ответника плащане по спорната фактура, тъй като то предхожда издаването й, а освен това в него не е посочено нито основанието, нито номера на договора, до което то се отнася. Следователно цитираното от касатора решение не обхваща обективно идентична фактическа обстановка и следващите от нея правни изводи, т.е. липсва обективен идентитет, който да обуславя възможност за преценка за противоречие с обжалваното въвзивно решение.
Решение № 750 от 11.11.2010 г. на П. по г.д.№ 856/2010 г. е без отметка, че е влязло в сила, а решенията на ВАС не попадат в категорията практика на съдилищата по смисъла на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 754.00 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 189 от 17.06.2011 г. в.гр.д.№ 342/2011 г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 754.00 /седемстотин петдесет и четири лева/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: