О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
София, 28.12.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети декамври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 862 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ю. Х. И. чрез адвокат Г. Г. срещу решение № 137/07.07.2010 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 32/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – „С.” ЕООД оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Останалите страни не взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Плевенски окръжен съд /ПОС/ е сезиран с молба по чл.625 ТЗ от Ю. Х. И. за откриване производство по несъстоятелност на „С.” ЕООД. В срока по чл.629 ал.3 ТЗ са подадени молби и от Х. Ю. И., А. Н. Дамянова-И. и З. Ю. И. за присъединяването им, които са конституирани като кредитори в производството. ПОС е отхвърлил молбата, а ВТАС е потвърдил решението. Въззивният съд е приел, че и четиримата кредитори имат изискуеми и ликвидни вземания към ответното дружество, което в хода на производството пред първата инстанция е променило наименованието си на „С.” ЕООД, без това да означава преобразуване. За своите вземания кредиторите имат издадени изпълнителни листове. Вземанията не са такива по търговска сделка, поради което не е налице материално-правна предпоставка за откриване производство по несъстоятелност. На второ място е прието, че ответникът не е в състояние на неплатежоспособност, тъй като от ССЕ е установено, че всички коефициенти за ликвидност на дружеството са над единица – показател за добро финансово състояние на дружеството, което може да посреща текущите си задължения. Установена е и липса на спиране на плащания по търговски сделки.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът в изложението си формулира в осем пункта въпроси, които възпроизвеждат доводите му за недопустимост и неправилност на обжалваното решение и които настоящият състав не намира да са въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, поради следните съображения:
Относно доводите за недопустимост: Същите са свързани с промяната на наименованието на дружеството – от „С.” ЕООД на „С.” ЕООД, адреса на управление и едноличния собственик на капитала. Както е посочил въззивният съд, тази промяна е констатирана от първоинстанционният съд /протоколно определение от 16.11.2009 г./, не представлява правоприемство и не води до недопустимост на постановеното решение срещу дружеството ответник – „С.” ЕООД.
Останалите въпроси касаят доводи, които не са обсъждани от въззивния съд или не са обусловили крайния изход на спора. Какво е упълномощаването на търговския пълномощник на ответното дружество и как е уреждано заплащането му не е от значение за настоящия спор /точка 1/. Исканията за доказателства по делото касаят събирането на такива и обсъждането им от съдилищата, което в настоящото производство по реда на чл.288 ГПК не се проверява /точка 2/. Аналогично е и положението по точка 3. Въпросът по точка 4 касае спиране на плащанията от ответното дружество, каквото вещото лице не е констатирало. Въпросите по точки 5 и 6 за характера на сделките, от които произхождат вземанията на молителите, са от значение за изхода на спора, но следва да се има предвид, че се касае до четирима молители с няколко вземания, а молбата им е отхвърлена на няколко основания – нетърговски характер на сделките, добро финансово състояние на ответното дружество и липса на спиране на плащания. Следователно,отговорът на един въпрос за сделката, от която произхожда вземане на един молител, сам по себе си не е обусловил единствено изходът на спора. Въпросът с указанията на съда по чл.145 и чл.146 ГПК, действително е свързан с постановяване на крайния съдебен акт от съда, но съдебното решение е обусловено от събрните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и преценката им от съда /точка 7/, а тази преценка може да се проверява след допускане на касационно обжалване с оглед оплакване за неправилност или необоснованост на обжалваното решение /чл.281 т.3 ГПК/, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът по точка 8 касае констатациите на ССЕ и правната им квалификация, което е работа на съда и не представлява въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното съдът счита, че формулираните от касатора въпроси не са такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и допълнителен критерий по смисъла на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Касаторът не представя задължителна практика на ВС и ВКС, поради което не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Определенията на ВКС не обуславят приложение нито на т.1, нито на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както поддържа касаторът. Липсата на съдебна практика по разпоредби на новия ГПК сама по себе си не обуславя наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в която и да е от хипотезите на този текст, доколкото не е формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, чието разрешение е обусловило крайният изход на спора, а и както вече се посочи в тези въпроси касаторът възпроизвежда част от доводите си за недопустимост и неправилност на въззивното решение, които не състовляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Друг е въпросът, че и приложените решения на тричленни състави на ВКС се отнасят до казуси, обективно неидентични с казуса по настоящото дело и дори при формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, не обуславят противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС счита, че няма основание да се допусне касационно обжалване на решението на ВТАС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, поради липса на искане за това.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137/ 07.07.2010 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 32/ 2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.